Огнени страсти се разгоряха около филма получил седем Оскара тази година. Започнаха още след номинациите, продължават и до сега. Мненията застинаха в двете крайни точки – открито възхищение и непримиримо възмущение. Апологетите откриха в него неукротима фантазия, смели решения, модерно преплитане на жанрове, свързаха го и с даоизма. сякаш са търсили и намерили под вола теле, при това златно. Другата страна, разбира се, отрича всичко това, обвинява авторите на филма в лош вкус, неумение да се справят на територията на художествената еклектика, за която са заявили амбициозна претенция, представили са ни една шумна и досадна безсмислица. И с тези цели седем награди честта на седмото изкуство е грозно поругана.
Най-лесно е да се заключи, че истината е някъде по средата, но всъщност не е. “Всичко навсякъде наведнъж” на Даниел Куан и Даниел Шайнърт е целенасочено провокативен, объркващ, дразнещ и е малко вероятно да се намери толкова уравновесен зрител, който обективно да разчете и разграничи добрите намерения от откровените спекулации. В основата на филма са добре познати човешки драми – несправяне с финансови затруднения, разпадащо се семейство, сблъсък между поколенията, родителското стъписване от различната сексуалност на детето, в случая, дъщерята на главната героиня. В малкото сцени стъпили в реалността на скучния ни триизмерен свят има любопитни нестандартни персонажи, забавни диалози, комични ситуации, но и отчайваща безизходица. За добрите моменти значителен принос има целият актьорски състав, не само тримата наградени.
Оттук нататък се отприщва прехвалената от едните и отхвърлена от другите авторова фантазия. Настъпва едно брауново движение в космическото пространство, героите се местят от една вселена в друга, държат се и изглеждат нелепо, преобразяват се по чудати начини с великата цел да излязат от хаоса и да намерят хармония. Прозират опитите на двамата режисьори да отдадат почит към най-високите образци на фантастичния жанр в киното и в същото време да иронизират масовата продукция в същия този жанр. Получила се е една уморяваща сетивата екранна шарения, объркваща ума многотия от теми и различни мотиви и накрая зрителят напълно изтощен добива усещането, че е бълбукал в космическия бульон цели протяжни 139 минути.
И накрая още нещо за прословутите награди. Да, авторите без съмнения са решили да скочат нависоко и това донякъде е похвално, но не достатъчно. Все едно да връчат златен медал на състезател по висок скок, кой при всеки опит бута летвата, но затова пък скача с небивал ентусиазъм и гигантска самоувереност. Най-малкото, не звучи сериозно.
Рецензия на Карин Янакиева
За съжаление Карин Янакиева, която написа рецензията на филма, почина след тежко боледуване на 31 май тази година. На опелото, провело се само няколко дни по-късно, дойдоха 100 човека, знак за това колко обичан кинокритик беше. Затова и не само защото бе моя майка, се гордея с това, че имаше публикация и в нашия сайт.