Всеки ден

ED_Cover.indd
Книгата е представена от Ивета Станиславова

Всеки ден различно тяло. Всеки ден различен живот.
По гореща препоръка на сестра ми прочетох „Всеки ден“ на Дейвид Левитан и вече често ще се допитвам за мнение и препоръки нея. Една от най-добрите книги, които съм чела. Не знам до колко е оригинална, но е изключително добре написана. Прочетох я за малко повече от ден (така е като трябва да се ходи на работа) и сега ще се постарая да убедя всеки да я прочете.
Всеки ден е различен. Всеки е нов и уникален. Това е правило за всеки един от нас на Земята. Но има един, за когото е малко по-истинско.
От както се помни А всеки ден живее различен живот. В началото не е осъзнавало, че нещо се случва и е смятало, че с всички е така. С годините обаче разбира, че другите не са като него. Събуждат се в едно и също тяло всеки ден, в леглото, в което са заспали и при същите родители и приятели. А е различно. Всеки ден то заема мястото на различен човек. По някакъв необясним за никого начин А успява да измести съзнанието на хората и да живее техния живот за един ден.
С времето А свиква с този начин на живот. Живее вече 16 години като всеки ден тялото е различно – момче, момиче, цветнокож, латинос или бял. Има два закона: винаги възрастта, на която е А; всяко тяло само по веднъж. Освен това А си налага свои строги правила – никога не се привързвай, остани незабелязан и не променяй живота на тялото.
Нищо не се променя до тялото на Джъстин. Обикновен тийнейджър с необикновена приятелка – Рианън. А е запленено от момичето и престъпва всички правила – влюбва се. Деня е прекрасен, но свършва и следващото тяло не чака. А обаче отказва да продължи нататък. След толкова време и животи решава, че е дошъл момента и то да получи нещо от живота. Ден след ден то продължава да мисли за нея, независимо колко далеч и в какво тяло се събужда. Накрая решава, че ще се свърже с нея независимо от последствията. Светът се променя за А, за Рианън и за всяко следващо тяло. Последствията обаче не чакат. Наранени живот след живот, разбито доверие и страх от утрешния ден. Това става ежедневие за А, а края е предизвестен.
Сюжета звучи като типична любовна история, но е много далеч от това. Това е история за компромиси, загуба, болка и осъзнаване. Книгата на мен страшно много ми хареса защото те кара да си дадеш равносметка за себе си. Да оцениш какво имаш и колко тънък е конеца на сигурността. И колко трябва да си благодарен за всяко събуждане.
Като човек, който чете предимно преведена литература спокойно мога да кажа, че нивото на превеждане и издаване у нас последните няколко години се повиши чувствително. Тази книга е великолепно доказателство за това. Автора борави в чувствата изключително умело, а думите използвани от преводача попадат точно в целта. Удоволствие е да четеш такова произведение. Книгата е малка и увличаща, а изданието на „Егмонт“ е бижу за всяка библиотека.
Сега ще продължа по стъпките на сестра си и ще препоръчам горещо „Всеки ден“ на всеки, който по някаква причина не харесва нещо в живота си. А и на всеки, на когото просто му се чете хубава книга!

Оставете отговор