Войните в родния фендъм

logo-citadelata-red_zpsa385c437
Преди около месец родният фендъм настръхна във връзка с проведените Национални Фантастични Награди, които разделиха общностите, занимаващи се с фантастично изкуство у нас на две. Организаторите, сред които личаха имената на Човешката библиотека, SciFi.BG и Фентъзи Ларп Център твърдят, че всеки е имал възможноста да представи номинации, а ограниченията относно правилата за гласуването са били за да се избегнат изборни номинации. От друга страна, списание „Дракус“ и клуб „Лазарус“ бяха със силно критична позиция, че става дума за нелегитимни награди, които не обединяват, а разделят фентъзи общността. Припомняме, че позицията на „Цитаделата“ бе да не участва в наградите, без да търсим ярък конфликт.
Причината за това е, че аз съм патил много от войните в родния фендъм, който преди години беше като днешния Близък изток – скандал след скандала. Поради това днес трудно мога да бъда накаран да влизам в открити конфликти, като в същото време обаче е извънредно мъчно да ме навият да участвам в общи инициативи. В тази статия ще се опитам да прегледам историята на противопоставянията на фендъма у нас, да потърся аналогии със случващото се в чужбина и накрая да намерим отговор на въпроса дали ставащото действително трябва да буди тревога или не.
Преди всичко няколко думи за моята роля в цялото нещо. Аз се занимавам с клубна дейност от дете, като първия ми опит да създам фентъзи клуб беше още в 6-ти клас, който карах в 7-мо СОУ. Резултатът беше пълно фиаско, но когато повторих опита през 9-ти глас, нещата се получиха и така се появи училищния фентъзи клуб „Дракон“, който просъществува до вливането си в Националния Клуб за Фентъзи и Хорър, създаден през 2001-ва година с основното съдействие на писателя Пламен Митрев. От 2003-та година оглавявам Националния клуб, а пак тогава започнах да пиша и за сайт „Цитаделата“, върху който по-късно придобих собственост. През годините съм си спечелил славата на тежък характер, което в последните години опитвам да туширам. Ето обаче някои от конфликтите, в които съм участвал:
~ През 2002-ра година участвах в създаването на сайт на име Dragonclub, който бе направен от дизайнера на сайт „Потър Мания“. Проектът имаше сериозен за времето си успех, но по-късно го напуснах заради принципни различия с администратора и се разделихме с мразовити отношения, макар рядко да сме се драли по форуми.
~ Преди това съм бил автор в сайта Shadowdance на пловдивския фен Илиян Илиев. Напускането ми беше по същата причина, поради която се оттеглих и от Dragonclub – принципни различия с редакционната политика. За жалост обаче този път отношенията ми с колегите от Shadowdance се пренесоха на лична основа и се стигна до много дълга размяна на тежки реплики, която продължи години наред във вече несъществуващия стар форум на „Бард“. Това е период от миналото ми, с който не се гордея. От днешна гледна точка продължавам да смятам, че към мен е имало провокации, но съжалявам, че съм отговарял на тях с ожесточение, което задълго развали отношенията в българския фендъм и като цяло хвърли сянка върху най-различни инициативи.
~ През 2006-та година сме имали конфликт с фен/ове? – не съм сигурен/ от Българския джедайски орден. Тогава бе и най-сериозното изпитание в историята на сайта, когато той бе хакнат на два пъти. Нямам представа дали конфликтът е имал нещо общо, въпреки някои косвени улики. Интересното е, че този конфликт изтля бързо, макар и яростно и, да чукна на дърво, оттогава насам не съм имал проблеми със сигурността на сайта, освен такива, предизвикани по чисто технически причини.
~ На няколко пъти в сайта е имало конфликти между мен и отделни потребители от нашия форум, които завършваха с раздаване на банове. Това е неизбежно за всяка администрация в Интернет, но признавам и своята вина в неправомерни реакции към критики.
Отделно от моя милост, в българския Интернет имаше дълга вражда на различни фракции във фендъмите на „Хари Потър“, пред които немеех. Отношенията между първите сайтове за малкия магьосник „Потър-Мания“ и „Потър-БГ“ бяха меко казано ледени, а по-късно моя приятел Георги Суванджиев, създал сайта „Хогуортс-БГ.Нет“ бе получил заплахи с полиция от конкурентен сайт, чието име умишлено не бих искал да спомена. В същото време друг сайт с почти същото име – „Хогуортс-БГ.Ком“ също недоволстваше поради сходството в адресите и объркването на феновете, като понякога се стигаше до остра размяна на реплики. Не са за подценяване дълговечните конфликти и във фендъма на книгите-игри, където собствеността на един от водещите сайтове се прехвърляше като горещ картоф, а самите автори си разменят и до ден днешен ругатни, продължения на стари вражди, разпалени още от времената преди Интернета.
Логичното обобщение на всичко това е човек да се запита защо има толкова много напрежение сред хора, които уж харесват едни и същи неща, нормално ли е това и струва ли си човек да се занимава изобщо с това да участва във фендъма или е по-добре да си остане това, което се нарича „див фен“ и да стои настрана от всякакви организирани общности?
На първо място, да, нормално е да има напрежение между съмишленици. Най-големите вражди стават между хора, които се борят за принципно едни и същи неща. Това се вижда и в политиката, където представители на едни и същи идеологически семейства водят тежки и мъчителни конфликти през всички ни. Важи не само за България.
На второ място, дали това е нормално, да. Конкретно в случая с нашите фендъми, причината за това според мен е в тийнейджърския трибализъм. Какво имам предвид? Когато хората са млади – а тогава всички ние бяхме много млади! – човек расте и търси своята идентичност. Тя се намира в дадена субкултура, а затвърждаването й се прави в опозиция към друга, конкурентна субкултура или пък към нейна подгрупа. Най-яркият пример затова е съперничеството между фенове на различни футболни отбори – „Левски“ и ЦСКА, „Реал“/Мадрид/ и „Барселона“, „Манчестър Юнайтед“ и „Ливърпул“. Но се наблюдава и сред феновете на музиката – рок срещу поп, метъл срещу рап, всички срещу чалгата. Наблюдава се, очевидно и сред феновете на фантастичното. Подкрепата към едни направления на жанра и техните автори е огледало на описаните процеси, същото важи и за произтичащите от тях конфликти. Затова те не бива да се приемат с особено висока степен на драматизъм, макар да са неприятни и да оформят впечатления, които понякога остават за цял живот.
На третият въпрос, да, струва си човек да участва в организирана общност, защото така намира хора, с които да обговаря впечатленията си от потребения културен артефакт – бил той книга, филм, комикс или видеоигра, а по този начин се създават някои от най-здравите приятелства и дори понякога семейства.
След тези уговорки, бих искал да направя още едно уточнение, а именно, че ситуацията с подобни конфликти изобщо не е уникална за България. Споменах за отношенията между феновете на Хари Потър у нас. Те бледнеят пред това, което се е случвало на запад, като например конфликтите около различни фенфикове, създаването на така наречените ВИП фенове, около които се организират групички „посветени“ – нещо, което опасно прилича на секта и е вдъхновило някои болни индивиди – организирането на фалшиви конвенти с цел да се крадат пари и така нататък. Тук дори не искам да започвам темата за разделенията вътре във всеки фендъм на по-стари и по-нови книги/филми, които понякога оставят истински хора огорчени или дори с разбити съдби и пострадала психика, както стана с Джейк Лойд, актьорът на Анакин от „Епизод І“, който отключи шизофрения, може би от многото хейт по свой адрес.  През последните години в Щатите се получи и много остро противопоставяне по политическа линия, като либерали и консерватори се надпреварват да съсипват именити свои отличия като „Хюго“ и Световните фентъзи награди.
Така стигаме и до последния конфликт около НФН у нас, който обобщава всичко случило се дотук, като акумулира трупано през годините взаимно недоверие, прави криво огледало на споровете по света през последните години и доведе до този резултат, който видяхме преди месец. Лично според мен е абсолютно излишно да се правят опити за монолитни критерии, които да са правилни за всички фенове и да бъдат изисквания за всички награди – разликата във вижданията за това как трябва да изглеждат едни отличия, кои да участват в гласуването и разпределянето им, каква изобщо да бъде фантастиката, са неизбежни. Моят съвет е всяка общност да направи това, което смята за уместно – ние имаме едни награди, които по моя преценка са се утвърдили през годините и имат публичност, която ме удовлетворява. Други общности търсят нещо повече и са пристъпили към някакво окрупняване – няма нищо лошо, но е ясно, че няма да участват абсолютно всички, защото сме различни хора и си имаме различни мнения, убеждения, ако щете и психози. Също излишно е и да се караме дълго време по Интернет, така само се нагнетява едно излишно напрежение, създава се деструктивна атмосфера и рискът е, че ако българските фантасти успеем да влезем в някакви по-популярни новини, ще е заради някакъв скандал, а това е нещо, което е добре да избегнем.
И накрая, в рамките на шегата, ще ви покажа един друг модел за литературни награди, като си позволя да цитирам в-к „Стършел“ и техния материал „Културен прогрес – гранитогрес“, част от рубриката „Нашият петъчен салон“:
За един месец един български творец получи две национални литературни награди – „Хр. Г. Данов” в Пловдив и „Иван Вазов” в Сопот.
Кой е този могъщ талант, този велик автор, окичил се с най-престижните литературни отличия?
Неговото име е Иван Гранитски.
В Пловдив при връчването на наградата „Хр. Г. Данов” за цялостен принос в книжовната ни култура Гранитски бе обявен за „голям патриот”, „голям издател”, „голям писател” – изобщо Голяма работа.
В своя отговор наградената Голяма работа не пропусна да благодари на друга Голяма работа – на министъра на културата. И се похвали, че същия ден той и министърът са се виждали три пъти.
(…)
По регламент Вазовата награда също се дава от Министерството на културата заедно със Сопотската община. Там Гранитски е бил без конкуренция – единствен кандидат.
Пиша това не за да се меся в начина на работа на Министерство на културата – не е работа на един фентъзи сайт да се изказва по политически въпроси, а само за да покажа как се постига една монолитност – със свръхцентрализация и заповедни номинации. Мисля, че фентъзи и фантастичните автори сме щураци, които нямат нужда от нещо подобно, а лишените от драматизъм награди, цитирани в материала по-горе поставят в съвсем различна светлина нашите почти комични ежби.
Та така – keep calm and read fantasy. Другото е да сме живи и здрави, а останалото е без значение.

Оставете отговор