ВОЙНАТА НА СИТИТЕ

ВОЙНАТА НА СИТИТЕ

автор: Sparhawk

 

Една от най-вълнуващите истории в разширената вселена на “Междузвездни Войни” е войната между Старата Република и злия ситски лорд Екзар Кун, която опустошава Галактиката 4 000 години преди раждането на Люк Скайуокър. Тази епична история, създадена във въображението на известни автори за “Star Wars” като Том Вейч (сагата комикси “Dark Empire”) и Кевин Дж. Андерсън (известен и с доработките си по “Дюн”) излиза в цикъла комикси “Tales of the Jedi”. Понеже вероятността да излязат на български в обозримо бъдеще е твърде малка, ще се опитаме да ви разкажем най-интересните моменти от тази звездна епика за подвизи, предателства и… Тъмната Страна на Силата.

След дълги години на мир и благоденствие, в Галактиката отново се надигнали зли сили. Както разказвала стара джедайска мъдрост, Тъмната Страна идвала на цикли, сривайки градени с векове цивилизации за минути. В случая тя се проявила сред злите магьосници Крат в системата Тета. Това били братовчедите Алеема и Сетал Кето, които взели с насилие властта от родителите си и създали режим на терор, който подсилили с отвратителни магии от Тъмната трана на Силата, разкрити им от духа на отдавна сразения ситски лорд Фридън Над. Техните извращения потресли цялата република и в частност джедаите, които  твърдо решили да сложат край на зверствата. Пазителите на космическия ред се подготвили за битка, но в това време един от тях бил вълнуван от други грижи… Става дума за Екзар Кун, млад и самоуверен младеж, майстор на светлинния меч и умел в употребата на Силата. Чирак на мъдрия Водо-Сиоск Бааск Кун, той се увличал по историята на ситите и тъмната страна въпреки предупрежденията на Бааск за опасностите, които този интерес крие. Падауанът твърдо решил да разкрие това, което го интересува и се разделил с наставника си, тръгвайки да търси гробницата на Над. Пътуването му се увенчало с успех и той успял да навлезе в монумента, в който почивали тленните останки на древния мрачен владетел. Духът на последния обаче се появил пред втрещения млад мъж и му наредил да отмъкне стари ситски свитъци. Макар Кун първоначално да се противял, спомняйки си предупрежденията на своя учител, накрая изкушението го победило и той взел обсипаните с йероглифи от времето на най-древната Ситска Империя свитъци, окуражаван от одобрителния кикот на Над. Злонамерения призрак и странните писания насочили Екзар към древния свят Корибан, погребалния свят на древните лордове на Сит.

В това време джедаите атакували магьосниците Крат, които обаче освободили ужасни илюзии на най-черна магия срещу тях, подпомогнати и от дроиди-убийци. Космическите рицари удържали сражението, но били принудени да отстъпят когато техния велик герой Арка Джет паднал мъртъв, защитавайки с тялото си падауна Улик-Кел Дрома. Съсипан от мъка Улик  се заклел да отмъсти на Крат за учителя Арка. Той решил да отиде като шпионин в техния свят, изучавайки отвътре Тъмната Страна и след това да ликвидира нейните адепти. Планът му бил остро критикуван както от джедайския съвет, така и от най-близките му хора: брат му Кай и влюбената в него Номи. Въпреки това, жадния за мъст Улик тръгнал на път.

Фридън Над пък подмамил Екзар Кун в ужасяващите пещери на Корибан, където го атакувал с пълната мощ на Тъмната Страна на Силата и струпал лавина отгоре му, оставяйки го безпомощен да лежи с изпочупени кости. Светлата страна на Силата била безсилна на това прокълнато място, но Тъмната можела да спаси живота на Кун, мамещо обяснил Фридън Над. Оставен без избор Екзар приел черните енергии на Сит в себе си и въстановил тялото си.

Душата му обаче била изгубена навеки.

Междувременно Улик-Кел Дрома успял да се внедри сред братовчедите Крат, макар, че Сетал Кето му нямал никакво доверие. Алеема обаче решила да го използва и постепенно съблазнила младежа, манипулирайки го ловко срещу братовчед си. Вещицата успяла да убеди джедая, че само Сетал е отговорен за гибелта на учителя му Арка и му подарила странен ситски амулет. Далеч от брат си, Кай Кел-Дрома и Номи били  разтревожени, че приятеля им завинаги е потънал в Тъмната Страна и решили да  опитат да го върнат обратно при себе си, независимо, че джедайския съвет ги предупредил, че човек сам взима решенията и сам понася последствията.

Потъналия в Тъмната страна Кун, отново напътстван от духа на Фридън Над се отправил на ново пътешествие – към четвъртата луна на Йовин. Там призрака разкрил древен ситски храм, посветен на низвергнатия дори от своите лорд Нага Садоу, магьосник на Сит с ужасяваща мощ, оставил раса от уроди, които да бранят тленните останки на господаря си – Масасите. Те посрещнали Екзар подлагайки го на смъртоносно изпитание срещу чудовищно създание, появило се от алхимията на Садоу. За да го унищожи Кун окончателно потънал в Тъмната Страна на Силата, като след това намерил и загадъчен амулет на древните Сити. Доволен от развоя на събитията, Над подканил Кун да побърза в развитието си и да го въстанови от плът и кръв. Фридън обаче прозрял грешно развитието на младежа – Екзар с насмешка му отвърнал, че повече няма нужда от него и го унищожил с взрив от ситски ссветкавици. В последните си мигове духът на Над отправил писък към протежетата си Крат, обяснявайки им, че Улик е слабак от, който не бива да се боят и Кун е истинското им проклятие.

Малко след това джедаите Номи и Кай пристигнали в системата Тета, опитвайки се да освободят Улик от покварата на Тъмната Страна. В суматохата Улик отмъстил за учителя си, убивайки в смъртоносен дуел Сетал Кето, но отхвърлил помощта на приятелите си и ги отпратил да си вървят със заплахата да не му се пречкат повече. Влюбен в Алеена, джедая вече окончателно бил потънал в тъмнината. Съкрушени, другарите му напуснали. В мига, в който изчезнали от битката обаче тъмен силует се появил пред кратската вещица и нейния любовник – Екзар Кун. Новия ситски лорд бил твърдо решен да се разправи с последните поддържници на Фридън Над. Той бързо се справил с Алеена, поваляйки я с чиста енергия, бликнала от ръката му и влязъл в смъртоносен дуел със светлинни мечове с Улик – върховно изпитание и за двамата майстори. Уменията им били върхови и никой не могъл да вземе надмощие над другия, но в разгара на дуела станало нещо странно – амулетите им се свързали и показали чудовищно видение на древен лорд на Сит с неимоверно могъщество. С тътнещ глас той заявил на Екзар Кун, че именно той ще въстанови величието на загиналата Империя на Сит и ще върне тяхната Златна ера. Той признал Екзар за новия Тъмен Лорд и нарекъл Улик негов пръв чирак.

Така за пръв път от много време истински Сити отново се появили в Галактиката… войната била неминуема. Шест месеца тъмните господари се готвили в секретност за атаката, като Улик спечелил могъщ съюзник за каузата си, побеждавайки в дуел могъщия войн Мандалор и печелейки на своя страна него и войните му – смъртоносни наемници и ловци на глави. Но Екзар нанесъл най-лошия удар. Под хрисимата маска на помъдрял джедай той отишъл при младите падауни, разказвайки им с меден език приказки за слава и древни умения, които старите им учители криели от тях. Той им обяснил, че ще им ракрие тайните ако дойдат с него на четвъртата луна на Йовин. След това коварния Кун издебнал един много стар и мъдър джедай, пазещ ситски холокрон с ужасна сила и го убил, след което със загриженост съобщил на падауаните, че на смъртния си одър стареца му предал холокрона. Той подмамил младежите в тайната си база на Йовинската Луна, в която Масасите му строяли храм след храм и там освободил злите енергии от холокрона, които обсебили невинните падауани и ги превърнали в негова предана армия.

Улик обаче не желаел да чака и въпреки неодобрението на Екзар Кун атакувал Корусант с мандалорианците и силите на Крат. Алеема обаче го предала и в разгара на битката ситския чирак останал сам пред могъща група джедаи, която използвала сложна техника на светлата страна, която затворила пътя на Силата към Улик, правейки го безпомощен срещу съперниците му. Джедаите го арестували и решили да го изправят на съд пред Галактическия Сенат по обвинение в измяна.

Мандалор обаче бил предан на победилия го Улик и казал на лорд Екзар Кун за предателството на Кратската вещица. Господаря на мрака се засмял и казал, че без проблем ще освободи “горкичкия Улик” като изразил надежда, че унизителното преживяване ще го накара да следва по-стриктно заръките на своя учител.

Когато процеса срещу Кел-Дрома започнал ситския чирак втрещил както обвинителите си, така и застъпниците си (Номи и обичащия го до болка брат Кай), че Републиката им е безсилна да спре възраждащата се Златна Епоха на Сит. Скоро думите му се потвърдили – лорд Кун нахлул в Сената, заедно с отряд уродливи Масаси и подчинил със Силата канцлера, карайки го да говори безволево, след което го убил. Гаврата с реда била пълна, докато в залата не влязъл самия Водо-Сиоск Бааск, мъдрия джедай, обучил Кун. Странно червеникаво създание, подпиращо се на тояжка, Бааск бил извънредно талантлив в Силата и подсилено от нея бастунчето му можело да издържи дори удар на светлинен меч. Водо помолил ученика си да се върне в светлината, в отговор Екзар го приканил да му стане съюзник в Тъмната Страна. Стария джедай тъжно отказал с думите:

“Знаеш, че никога няма да се преклоня пред Злото на Сит”.

Така ученик се изправил срещу учителя в изключителна битка на двете страни на силата, дребничкия Водо храбро отбивал с тояжката си ударите на светлинния меч на Тъмния Лорд на Сит. Екзар обаче готвел смъртоносна изненада, активирайки второ острие на меча си, превръщайки го в невиждано оръжия (такова хиляди години по-късно ползва Дарт Мол). С новото си преимущество Кун съсякъл добрия си стар учител за ужас на Сената, сетне с подигравателен смях отвел Улик със себе си и повторил заплахата си, че дните на Сит идват отново.

Скоро след това новия владетел на Тъмната Страна започнал отвратителната си атака. Той изпратил сляпо служещите му падауани като убийци, които да съсекат нищо неподозиращите си учители. Така много велики джедаи намерили смъртта си в измяна. Скоро той и Улик решили да се отърват и от досадната с манипулациите си Алеема. Усмихнати ситите предложили на Кратската вещица мощно супероръжия на Нага Садоу, с което тя трябвало да ликвидира флота от джедаи. Алеема щастливо приела и в космическа битка активирала оръдието, взривявайки сърцевината на звезда и изтребвайки мнозина джедаи в последвалия холокост. Но активираната енергия погубила и нея; в последния си час вещицата разбрала, че Улик е прозрял измамата и.

Освободения апокалипсис на взривената звезда активирал невиждан катаклизъм, който започнал да поглъща свят след свят. Екзар Кун и чиракът му се отправили към планетата Осус, надявайки се да вземат ценни джедайски артефакти преди повърхността и да бъде изпепелена. Там Екзар се изправил срещу смелия джедай Оод, странно създание, извличащо Силата от самата земя. Оод бил неспособен да надделее над ситския лорд в битка, но за сметка на това се превърнал в грамадно дърво, което покрило с коренищата си съкровищата на джедаите, Кун  трябвало да си тръгне с празни ръце. Оод пък останал на по-късно опустошената планета хилядолетия и предал в крайна сметка съкровищата си на борещия се срещу клонингите на Император Палпатин Люк Скайуокър, като успял и да го спаси от един от най-могъщите му слуги, загивайки в битка с него.

Но да се върнем на тази история. Докато разочарования Кун напускал Осус чиракът му Улик бил конфронтиран от брат си Кай, който за пореден път се опитал да спаси брат си от лудостта на Тъмната Страна. Улик яростно отказал и в яростна схватка съсякъл брат си със светлинния си меч. Тозчас ума у се прояснил и той се свлякъл ридаейки на колене до изтерзаното тяло на малкия си брат. Свидетелката на ужаса Номи обаче побесняла и с неиоверна сила атакувала ситския чирак, отрязвайки го завинаги от Силата.

Съсипан и лишен от любов, семейство и умения Улик се решил да спре лудостта и разкрил пред джедаите скритото леговище на Кун – четвъртата луна на Йовин. Цялата мощ на ордена се отправила натам и Екзар Кун усетил горчивия вкус на поражението. Ситът обаче бил твърдо решен да не умре и извличайки силата на цялата раса Масаси се отрекъл от тялото си, превръщайки се в безплътен дух, витаещ из руините на ситските храмове.

Години по-късно Улик минал през тях, търсейки отговори, но отрязан от Силата видял само това, което разкрили очите му. А призракът на Кун му крещял:

“Улик, тук съм, защо не ме чуваш! Защо не идваш при мен” – докато не останал сам.

В мрака.

Оставете отговор