Вида Делчева: По-малко кризи, по-малко вражди, повече радост от книгите и комиксите!

Vida lightsaber

Днешният ни гост в рубриката “Ревюта” е Вида Делчева. Тя е редактор, преводач и фен на жанровете фантастика и фентъзи. Днес с нея си говорим за любимите ни поредици от детството, на какво могат да те научат комиксите професионално, коя е изненадващата причина за разгорещените спорове във фендъма по актуални въпроси. Сигурен съм, че и на вас интервюто ще ви бъде толкова интересно, колкото и на мен, затова без повече предисловия – приятно четене!

Здравей, Вида! Благодаря ти, че се съгласи да дадеш интервю пред Цитаделата. Много от нашите читатели вече те познават, но все пак, представи се с няколко думи!

Здравей, Алекс, благодаря за поканата! Обичам книгите и разходките сред природата, особено през есента… Приятелите ми са свикнали да слушат многословни излияния от мен за поредната книга, по която съм се запалила много (в момента чета петата „Мъглороден“, знаете ли колко е яка!), за някой дългоочакван комикс (как мислиш, колко време остана до следващото издание на Hachette и дали наистина ще е за Айрънмен?), за някой вълнуващ сериал (броени дни до новия сезон на Mandalorian, човече!)… Виж, себе си трудно представям сносно в няколко думи, но се надявам да се получи по-добре в течение на интервюто. 🙂

Откакто се помня, ти винаги си била активна в различни фендъми на фентъзи и фантастичния жанр. Какво те привлече в този тип литература и кога се случи това?

Знаеш ли, че… не знам? Може би когато като съвсем малка баба ми, чудейки се как да ме забавлява, започна да ми чете на глас „Билбо Бегинс“ и „31 юни“ (неизлязъл на български фантастичен роман на Джон Пристли с пътуване във времето – превеждаше ми го от руски). Или когато видях с какъв плам майка ми чете „Окото на света“, първа част от „Колелото на Времето“, разпитах я за какво става дума и накрая самата аз взех книгата, въпреки плашещия ѝ за тогавашната ми възраст обем. Или пък когато прочетох най-първия си фантастичен роман, „Времето е най-простото нещо“ на Клифърд Саймък, и той ме накара да разсъждавам за идолите на човечеството по един напълно нов за мен начин.

jordan new cover

В един момент ти се зае да работиш професионално с книги. Как се случи това и доволна ли си от избора си? Не се ли губи малко от магията на четенето, когато стане работа?

Бях вече завършила първия срок на 12 клас, когато все още нямах представа какво искам да следвам. Само знаех, че трябва да следвам нещо. Звучи безнадеждно, нали? 🙂 Един ден обаче зачетох много подробно кандидат-студентския сборник на Софийския университет, попаднах на специалност Книгоиздаване и това беше моментът, когато най-сетне разбрах какво искам да направя с живота си. Въпреки че беше спонтанно хрумване, с времето се превърна в твърда цел и така до днес.

Определено съм доволна от избора си – магията от четенето понякога наистина се губи, когато си много натоварен, притиснат от крайни срокове, изтощен, но след трудния период бързо се връща. А и такива тъжни моменти си ги имат и четящите само за удоволствие.

Заедно с теб работихме по поредицата „Героите на Олимп“ от Рик Риърдън. Това са може би най-щастливите ми мигове в кариерата като преводач, като ти беше редактор. Какви са ти спомените от този период?

На какво според теб се дължи колосалният успех на чичо Рик сред феновете?

„Домът на Хадес“ беше първият роман, който ми бе възложен за редакция от „Егмонт“. Вече бях превеждала и редактирала книги за други издателства, но за „Егмонт“ от години работех само по комикси и детски списания и бях невероятно щастлива, че най-сетне ми възлагат книга.

И то каква!

Рик Риърдън е прекрасен писател. Според мен печели феновете си с начина, по който преплита митологията и съвременния свят, с много човещина и чувство за хумор. И успехът му е напълно заслужен.

Няма да забравя вълнението да бъда вторият човек в България, който чете тези така очаквани книги. Беше безценно изживяване и безценен опит.

house of hades

Помня, че когато излезе „Епизод 7“, с теб направихме няколко книги по „Междузвездни войни“, а после ти ме убеди да гледам „Епизод 9“ и отгатна, че ще ми хареса наистина! Как се запали по звездната сага и коя от трите филмови трилогии ти допада най-много?

Бях съвсем малка. Едни приятели заминаха за половин година в чужбина и ни дадоха назаем видеоплейъра си. Тогава мама отиде до видеотеката и донесе цялата трилогия (единствената съществуваща тогава). Прекарахме един вълшебен ден пред телевизора, а после дълго си мечтаех да ида при Йода на Дагоба, той да ме обучи да се бия със светлинен меч, а после да победя Дарт Вейдър в зрелищен дуел…

Колкото и адски различни да са трите трилогии, ги усещам като части от едно цяло и, нетипично за феновете на „Междузвездни войни“, не обичам да ги класирам. Твърде много спорове за твърде хубави филми. 🙂 За любимия епизод обаче съм твърда – най-любим до ден днешен ми е Епизод I. Първото ми кино изживяване в далечната галактика, последвано от поредицата „Ученик на джедая“ с приключенията на Куай-Гон Джин и малкия Оби-Уан, както и от трепетното очакване на Епизод II… Какви времена бяха! 🙂

Освен като редактор, ти имаш и собствени преводи. Разкажи ни малко повече за тях!

Първият ми превод беше за издателство „Екслибрис“ – една много приятна йънг адълт фантастична книга, „Произход“ на Джесика Кори. Най-любимите ми преводи обаче са „Star Wars Нова Надежда: Принцесата, разбойникът и фермерското момче“ – адаптация на Епизод IV от Александра Бракен, както и „Фор“, четвърта и допълнителна част от поредицата „Дивергенти“. Много години превеждах комикси, сред които списанията „Междузвездни войни: Бунтовниците“ (допълнителни към сериала), „Поразителният Спайдърмен“ и „Върховният Спайдърмен“, все към „Егмонт“. С последните започна и трудовият ми стаж, затова особено много си ги обичам. Е, и защото са за Спайдърмен, разбира се. Освен забавни и интересни, те ми бяха изключително полезни и в професионално отношение – научиха ме колко е важна лаконичността, а също и списъците с имена и термини, когато работиш като преводач или редактор на каквото и да било издание, особено когато не е единствено за себе си. Помниш ли и теб как те тормозих със STAR WARS речника? 🙂

spidey

Доколкото ми е известно, сега работиш в издателство „Обсидиан“. Подготвяш ли нещо любопитно за предстоящия Панаир на книгата през декември?

Подготвяме, и още как. 🙂 Най-очакваните ни издания, както всяка година, са новите романи на Джон Гришам и Лий Чайлд. Тази година се вълнуваме двойно за Гришам, защото „Време за милост“ е продължение на един от най-прочутите му романи, „Време да убиваш“. Лично аз очаквам в момента нетърпеливо излизането от печат на „Книга на копнежите“ на Сю Монк Кид, изключително красив роман, разказващ една история за Исус Христос през очите на… съпругата му. 🙂 Този алтернативен прочит е доста интересен и нямам търпение да го представим на българските читатели.

Интервюто ми няма да е пълно, ако не се върна към две поредици, които са емблематични за нашето поколение и знам, че обичаш много. Става дума за „Хари Потър“ и „Колелото на времето“. Това ли са ти любимите истории? А кои книги и герои ти допадат най-много в тях?

Да, определено, на ред с още много други книги. Но точно тези две поредици несъмнено ме оформиха като читател заради момента, в който попаднаха при мен. Внимание, не ме линчувай, в „Колелото на Времето“ любимка ми е Нинив, колкото и да е серт. 🙂 🙂 Също така цялата история и култура на Айил и Туатан. Безкрайно ме бяха впечатлили Тел-Айеран-Риод, Мъдрите и вълците, цялото изграждане на света с Извора, Единствената сила и Колелото, което тъче Шарката на Вековете и вплита в нея нишките – човешки животи… Трудно ми е да ти кажа любими книги, макар че са малко неравномерни наистина. При „Хари Потър“ също ми е трудно, но там причината е, че всички са прекалено прекрасни, за да ги класирам. 🙂 Любим герой… може би Снейп. Отдадеността му и изкуплението му са наистина достойни за възхищение. Освен него, Хари, Рон, Хърмаяни, Дъмбълдор, семейство Уизли, Хагрид, членовете на ВОДА… да, да, спирам, че скоро ще изброя всички. 🙂

SnapeSeverus

Знам, че харесваш много и супергерои. Кои са ти любимците от „Марвел“ и „Ди Си“? Коя от двете вселени харесваш повече? Какво мислиш за съперничеството между тях?

Повече харесвам „Марвел“, но може би просто защото съм чела много повече комикси и гледала много повече филми и сериали (игрални и анимационни) от тази вселена и съм по-привързана към героите. Най-любими са ми Х-Мен, въпреки че у нас са по-малко популярни от Отмъстителите. Много харесвам посланието там – за приемането на различните, но и в двете посоки.

Любимец ми е и Спайдърмен, заради чиято анимация по „7 дни“ и после bTV преди много години обикнах супергероите изобщо. Разбира се, и „Отмъстителите“. Радвам се много на начина, по който се разви супергеройското кино, благодарение на филмите за тях. Там фаворит ми е Тор. 🙂

От „Ди Си“ може би Супермен. В момента гледам първия сезон на „Криптон“ с младия баща на Супермен и ми е доста интересно.

Относно съперничеството – докато е стимул за още комикси и филми за нас, супер. 🙂 Ако е повод за вражди между фенове обаче – лошо.

Дядо ти е легендарният Павел Вежинов, един от най-добрите автори на фантастика у нас за всички времена. Майка ти също пише. Какъв ефект оказа творчеството им върху теб? Изкушавала ли си се и ти да пропишеш?

Нямам нищо написано още, но майка ми започна на 60, така че имам време, ако реша. 🙂 Много обичам книгите им. Дядо ми е известен предимно с фантастиките си, „Следите остават“, „Бариерата“ и „Нощем с белите коне“, но има и още много други невероятни произведения, които, за щастие, все още се помнят и четат. А от тези на майка ми любими са ми коледните ѝ приказки. Новото обединено и допълнено издание, „Вярвай в чудеса“, изд. „Софтпрес“, с илюстрации на Стоян Атанасов, е просто вълшебно.

Chudesa_316x

Какво ти е мнението за фантастичния фендъм в България. Според теб има ли достатъчно голям интерес към жанра у нас? Имаш ли поглед върху българските автори?

Мисля, че има интерес, радвам се и на българските автори. В последните години се издават все по-често български автори, пишещи във всякакви жанрове. Надявам се така да открием все повече прекрасни български фантастични и фентъзи книги. 🙂

През последните години се разгоря спор относно политическата коректност във фантастиката. С теб честно сме заемали противоположни позиции по този въпрос, без това да пречи на приятелството ни. В други случаи обаче дискусиите стават прекалено ожесточени. Според теб има ли нужда от компромис и как може да бъде постигнат той?

В момента съм в пълен ужас от ожесточението на дискусиите не само по тази, ами по всички теми. Все повече, особено сега около пандемията, си мисля, че социалните мрежи не са ни приятел, а враг и самите те като среда ни провокират да ставаме крайни в споровете, да сме все по-непримирими и все по-трудно да търпим мнение, дори леко различно от нашето. Едно време, когато фендъмите се „помещаваха“ във форуми, а не във Фейсбук групи, също се спореше ожесточено, също се създаваха вражди, но и трайни приятелства. Срещнах много от най-близките ми до ден днешен приятели във форумите на „Егмонт“, XMen BG World, тематични форуми за Тери Пратчет, Хари Потър… Познавахме се с месеци и дори години само с измислени никове и аватари с любими герои, преди да си разменим истинките имена и да се видим на живо, но се опознавахме много по-искрено и истински, отколкото сега във Фейсбук. Тук сме с истинските си имена и снимки, но подхващаме спор за цвета на кожата на актьорите, кастнати за Перин и Нинив от „Колелото на Времето“ или на съученичката, по която Спайди си пада в новите филми за него… и вече сме готови да се избием! Не е нормално това и докато когато е на тема фантастика и фентъзи, е само досадно, в живота е доста опасно.

Имаме нужда от компромис, от приемане, че хората са различни – и като цвят на кожата, и като мислене, и като очаквания. Имаме нужда да сме по-малко враждебни. Как обаче да стане – вече и аз не знам. Може би като намалим социалните мрежи и увеличим живите контакти след края на пандемичният период.

Кажи нещо за довиждане на нашите читатели!

Пожелавам на всички ни по-малко кризи, по-малко вражди и повече радост от книгите и комиксите, които четем, филмите и сериалите, които гледаме, и фантастичните светове, в които се пренасяме. Пожелавам ни любимите ни неща да ни носят повече радост и по-малко неприятни емоции, защото нали това им е идеята. 🙂

Интервюто взе Александър Драганов

Оставете отговор