“Вещерът” е телевизионна продукция на продуцентската компания-гигант “Нетфликс”. Базирана е на едноименнта поредица на полския автор Анджей Сапковски, която се радва на голяма популярност в страни в Източна и Цеинтрална Европа, а от няколко години насам и в Западна Европа и САЩ. Книгите са преведени на 26 езика. На огромна популярност сред гейм обществото и редица награди се радват и видео игрите на полската компания CD Projekt Red, вдъхнонвени от същата история и продали над 50 милиона бройки по света. Историята е адаптирана и в серия графични романи и бордови игри.
Гералт от Ривия е Вещерът – ловец на чудовища, спасител на хората, а понякога и обратното, стига да има заплащане за положеният му труд, нещо което с годините се превръща в лукс за вещерската гилдия, тъй като все по-често биват третирани като нечовешки същества и понякога дори уродливи чудовища от същите хора, които преди това са потърсили услугите им, за да ги оттърват от местната стрига, кикимора или изтерзан дух.
Героят твърди че за него най-важното нещо в живота е работата – а именно чудовнищата и парите. Често обаче това бива поставено под въпрос заради моралният му компас, който му подсказва, че изборът на по-малкото зло не е вариант. Съдбата го среща с редица обстоятелства, където най-голямото зло най-често е хорското. Именно една такава ситуация го кара да се озове в северното кралство Синтра, където по неволя и чрез древен закон, обвързан с магическа сила, съдбата му бива преплетена с малката принцеса Сири.
Сири е малката, своенравна и твърдоглава престолонаследница на трона на Синтра, страна, управлявана от гордата Каланте – гордост, която и струва всичко, тъй като подценява нашествието на нарастващата Нилфгардска империя. Спокойното детство на Сири бива разбито на пух и прах, когато войните на империята нахлуват в кралството и избиват семейството й, а принцесата е принудена да бяга сама в пустошта, с последната молба от страна на баба й, а именно да открие Вещерът.
Йенефер от Венгерберг е могъща и изпълнена с амбиции магьосница, която не се спира пред нищо, за да постигне, всичко което някога е искала в живота, и което смята, че й е било отнето заради злощастието да бъде родена с елфска кръв и последиците, които идват с това. С неволята обаче, идва и единственото нещо, което има като стойност – огромният магически потенциал. Този талант не остава незабелязан от ректорката на университета за магьосници Аретуза – Тисая Де Врис, която решава да я вземе за свое протеже, и да я превърне в могъщата жена, за която Йен винаги е мечтала. Съдбата среща магьосницата с Гералт и първоначалната взаимна нетърпимост прераства в любов, която ги белязва за винаги и определя житейските им избори и пътища.
В главните роли участват Хенри Кавил като Гералт, известен с култовата роля на Супермен във филмите “Човек от Стомана”, “Батман срещу Супермен” и “Лигата на Справедливостта”, Аня Чалотра като Йенефер и Фрея Алън като Сири.
Тук е и момента да спомена и впечатляващите изпълнения на някои от актьорите в поддържащите роли – Джоуи Бейти като чаровния, талантлив и умен, но често играещ по нервите на Гералт Лютик, Джоди Мей като кралица Каланте, Миана Бюринг като Тисая Де Врис. Участват още Емон Фарен като Кахир, Ана Шафър като Трис Мериголд и Ема Апълтън като Ренфри.
Сега малко и за самата адаптация, базирана на първата книга от поредицата на Сапковски, която е сборник с разкази и носи името “Последното желание”. Още от самото начало предизвика бурни реакции сред заклетите фенове и не остана и ден без да бъде обсъждана и гледана под лупа, относно изборите които бяха направени вътре. Главен продуцент е Лорън Шмид, известна още с продукции като “Daredevil”, “Umbrella Academy”, “West Wing”, и др. Още първите новини, относно проекта, а именно че Кавил е избран за главната роля, бяха посрещнати с голямо разединенение. Някои смятаха, че Хенри е изключително физически неподходящ, тъй като техните представи за един по-слабо изразен физически и идея по-страшно изглеждащ Гералт, се разминаваха с това, което актьора предлага. Други смятаха, че ще се справи повече от добре с ролята. Със своята отдаденост към проекта – било то чисто като фен на книгите и игрите, било с поддържането на топ физическа форма и предизвиквайки собствените си лимити, или било то с изпълнението си на не особено словоохотливия и мрачен, но отровно саркастичен,и едновременно дълбоко мислещ, разкъсван от вътрешен конфликт Гералт, актьора се справя доста убедително. Фрея Алън е пък откритието на сериала според мен – млада, красива и умело улавяща непокорната природа на Сири. Някои от вас сигурно ще се питат дали ще говоря и за слона в стаята, а именно противоречивите избори за някои роли, базирани на факта, че климатът в Холивуд в момента е такъв, че няма как да направиш кино продукция без да изпълниш определени “квоти”. Тези въпросни изисквания бяха и публично удостоени от Американската Кино Академия, заявявайки, че само определени филми, изпълняващи ги, ще бъдат допускани до наградите Оскар. Преценката за това до колко е удачно да бъдат избирани актьори, на базата на техния културен и етнически произход,а не на база изпълнение, оставям на вас. Аня Чалотра като Йенефер се справи добре, на фона на това, което и беше предоставено като сценарий. За останалите актьори, избрани по тази линия,на мен лично не ми е проблема визуалната разлика, а по-скоро дълбоко невпечатляващото изпълнение. Като цяло видяхме много малко от герои като Трис, Вилгефорц и Фрингила. Други герои като Дара, елфът спътник на Сири, бяха там, може би единствено за да покажат един от елементите дълбоко заложени в историята на “Вещера” – расовата дискриминация върху елфи и джуджета и колко зла, разрушителна и егоистична може да бъде природата на хората. Нещо, което можеше да бъде направено по-елегантно, ако бяха наблегнали повече на епизода с предводителя на елфите Филавандрел и дълбокия диалог, който той провежда с Гералт, докато двамата с Лютик са в техен плен.
Други сюжетни разлики, които бяха идея разочароващи бяха решението Дара да придружи Сири в гората Брокилон, където в книгите Сири се среща за пръв път с Гералт лице в лице, както и решението да екранизират цялата битка на магьосниците на връх Соден. Само по себе си това не е лоша идея, но чувайки за епична битка на могъщи магьосници, си представям огромни потоци от магия сблъскващи се един с друг, а не битка със самоделни бомбички, в развалена крепост. Разбира се, накрая го имаше момента с могъщата магия, но идеята че Йенефер единствена спасява положението, а Кахир, който пък от своя страна бе твърде фанатично предан на Империята и в тотално противоречие с първообраза си, успява да надвие могъщ магьосник като Вилгефорц, ми дойде в повече. Ако четете дотук ще кажете, че съм по-скоро разочарована от разликите в сюжета с този от книгите и не съм доволна от адаптацията, която ни предоставя Нетфликс. Това всъщност не е така. Въпреки някои от елементите, които споменах, намирам първи сезон на сериала като добре издържан. Впечатляващата визия на едновременно мрачни и красиви, средновековни и готически пейзажи, както и такива каквито наподобяват топла приказна атмосфера са едни от нещата които несъмненно галят окото, наред с добрата работа по костюмите, декорите и безумно ефектните бойни хореографии. Сюжетните плюсове за мен бяха цялата линия за падането на Синтра, както и историите на Ренфри принцесата-разбойник, крал Фолтест и проклятието на Стригата, преследването на джина и запознанството на Гералт и Йенефер, ловът за Златния дракон, както и сблъсъка с елфите и умелото измъкване от ситуацията, довело до песента на Лютика, превърнала се в абсолютен интернет хит. Но най – вече опитът на Гералт да намери Сири и тяхната среща. Хуморът и философията, толкова характерни за историята също са добре уловени в диалозите на героите, че даже и моментните монолози на Гералт с верния му спътник, кобилата Плотка. Саундтракът също е на ниво, и макар далече от аудио шедьовъра, който е саундтракът на играта “Witcher 3”, успява да прредаде атмосферата и тона на историята добре, като най-отличими са естествено неспирната серия от бардовски хитове на Лютика, разказващи историята на Гералт.
Дали проектът можеше да бъде реализиран идея по-добре от това, което е в момента? Разбира се, винаги може по-добре и да се изпипат повече детайли. Но предвид факта, че сме виждали любими истории да бъдат разбивани на пух и прах от изключително незаинтересовани екипи и продуценти, и най-вече от неуважение към автора и историята, която се адаптира на екран, смятам че като цяло от “Нетфликс” успяха да се справят добре дотук със задачата, която им бе поверена, тъй като консултацията по творческия процес с Анджей Сапковски като автор я има и самият той похвали продукцията. Нещо, с което той не е пословично известен, тъкмо обратното. Тук е и момента да кажа, че видео игрите също са много обичани от феновете и успяват да запазят автентичния дух, макар и сюжетно да не се водят строго по поредицата от книги. Сериалът също има потенциала да запази този дух, стига да не залита в крайности. Желанието да се запази изцяло автентичността на даден проект, не винаги пък е критерий за успех, тъй като парите за такива амбициозни проекти не винаги са налице, освен ако екипът зад тях не е от Холивуд. “The Hexer”, първата ТВ адаптация на поредицата е идеален пример за това. Друга е и работата, че най-запалените фенове на дадена история са ужасно трудни за задоволяване – питайте Питър Джаксън и Джордж Лукас...
Ревю на Петя Иванова
Последни коментари