Весела Фламбурари: Писането за деца ме е избрало

vesela

Скъпи читатели, 

За мен е чест да ви представя детската писателка Весела Фламбурари, която е двигателят зад издателство “Горната земя” и неговата мисия да издава качествена детска литература от български автори. Един човек с възрожденски дух, който предизвиква благоговение с труда си. В това интервю, което тя даде за Цитаделата, ще ви разкрием и проекта, по който работихме през последната година и половина…

Здравей и благодаря много, че се съгласи да дадеш интервю за Цитаделата. Мисля, че за повечето ни читатели си вече познато име, но все пак, как би се представила с няколко думи?

 Здравей, Алекс! Хората, на които им се занимава да пишат за фантастиката, фентъзито и хоръра, във всичките им форми, са малко в България. Чест е че сайта „Цитаделата“ го има и, че ме поканихте на гости. Малко сме, много сме различни, изпълнени сме с патос и сме много странни. Но различията, странностите и патоса са хубаво нещо, ако човек гледа голямата картина.

Лично аз съм се появила на бял свят в черната нощ на 17 Януари 1967 година. Било е събитие от миналия век, много, от много, много отдавна… Но пък е съвсем истинска история. Знам, защото мама и татко са ми разказвали. Казват, че била страшно студена зима и снегът бил натрупал чак до прозорците на малкия град Добрич. Мама, Мими Богданова, била младичка учителка по биология. А татко, Никола Богданов, бил вече известен скулптор.

Прихванах безсънните търсения и мъките на изкуството в родната си къща, защото още от бебе си играех в бащиното ателие. Омазвах се от глава до пети в глина, гипс и други работи, които цапат и могат да веселят човеците. Въпреки, че поощряваше моята страст за творчество, мама често се отчайваше от мен. Налагаше й се да ме къпе по осем пъти на ден…

Ти си известен детски писател. Кога се насочи към писането и как реши да пишеш за деца? Имаш ли любими автори, които те вдъхновяват?

 Измислих първата си дълга приказна история, когато бях на шест-седем години. Излязох на нашата уличка и я разказах на хлапетата. Тогава, все още, се играеше по улиците. Да разкажа приказката ми се стори правилно – историята разказваше за двете ни улични банди и исках всички хлапета да я знаят. „Враговете“ на моята банда трябваше непременно да чуят, как се превръщат в кални жаби, които приличат повече на големи червеи и как ние от бандата на златните костенурки ги побеждаваме. Може да беше правилно да им разкажа всичко това, но не беше много умно, защото няколко деца от „вражеската“ банда ми се ядосаха и ме опердашиха по най-приятелски. Болеше си, но така разбрах, че да си приказник винаги си има и цена. Въпреки цената, обаче, да си приказник е най-хубавата работа на света.

Когато седнах да напиша първата си приказка на хартия, бях на цели двайсет и няколко години. Работех в Българското национално радио. Влизали ли сте в радио? Супер е! Тихичко и стените на студиото са подплатени с дюшечета, че да не се чува отвън, какво става вътре. Програма „Христо Ботев“ ме прегърна с обич и останах на работа там за цели седем години. Това бяха много креативни и хубави години, заедно с различните издания на предаването „Тинтири-Минтири“.

После се омъжих за, най-милия на света, д-р Василис Фламбурарис и заживях щастливо в град Атина, Гърция. Мъжът ми съчувства абсолютно на творческите ми помисли и стремежи. И много, много ми помага, защото и самият той пише стихове. Разбира се, преди да обсъдим с него поредния текст, трябва да му сервирам обяда. Но аз обичам да готвя и да си похапвам (това си личи от топчестата ми фигура!). Така че и по този въпрос сме в пълна хармония.

И оттогава всичко, което напиша излиза винаги и само детско. Това е някаква мистерия. Не вярвам, че съм си го решила аз. По-скоро, по своите тайни пътища, писането за деца ме е избрало. Затова съм убедена, че детските писатели се раждат „детски писатели”. Не че съм си знаела от бебе, че ще стана детска писателка… Но нещо малко смешно, малко любовно и малко страшничко в мен се е готвело точно за тази съдба. Затова винаги съм обичала смешно-любовно-страшничките истории. Да ги чета и да ги разказвам… Писането идва с четенето. И Музите трябва да се хранят с нещо, нали?

От няколко години издателство „Горната земя“ издава качествена литература за по-младите и малки читатели. Как се роди идеята за него?

 „Горната земя“(Ателие за българска детска литература „Upper earth books“) е издателство само за българска и само за детска литература. Всъщност го изграждаме като кауза в полза на българската литература за деца. Защото в момента българската детска литература има проблемчета, които я правят дидактична и еднообразна.

В България има издателства издали прекрасни книги. Между тези чудесни книги има и книги за деца. А измежду прекрасните книги за деца има и книги от български автори. Напоследък дори големите издателства залагат на младежки книги от български автори. Особено що се отнася до фентъзи и приключенски романи за млади хора. Големите издатели могат да си позволят да издават и много български цветни книги за по-малките, но и романите за тийнове не ги издават толкова често, колкото ми се ще на мен. Че забелязаха българската младежка литература дава поне мъничко кураж и очаквам скоро да забележат масово и българските детски писатели. Затова отбелязвам тенденцията като положителна. За сега обаче, освен нашето, няма друго издателство, което да поддържа фокус САМО върху българската литература за деца, нарисувана с боичките и въглена на български художници. Дано скоро се появят! Дано!

В издателството работя с близки хора. Разбира се, на  първо място е моят съпруг – д-р Василис Фламбурарис. В повечето случаи идеите са негови. Негова също бе и идеята за самото издателство. Имам си и съдружничка. Това е Катя Кирилова. Тя е доктор по детско книгоиздаване. Единственият доктор по книгоиздаване за деца в България до този момент.

vesela

Едно от най-силните заглавия в каталога на „Горната земя“ е твоята собствена книга, „Майстори на феи“. Тя може да се чете като вълшебна приказка, но според мен има послания и към по-големите читатели. Това нарочно търсен ефект ли е?

 Благодаря ти от сърце, Алекс… Твоят читателски ентусиазъм по повод моята книга и героите ми е нещото, което храни душата на един автор. Благодаря!

Да, разбира се, че е нарочно търсен ефект. Но той се получава от само себе си. Не е нещо привнесено насила в моите книги. Не е нещо вторично. Принципа на добрата измислица предполага различни дълбинни философски и психологически пластове в един фантазиен текст. Някои от тези пластове за предназначени за детето, а други – за възрастния. Когато е истински добра, литературата, която се пише наглед за деца, помага и за израстването на възрастните. Аз пиша за това, което харесвам най-много. Харесвам и обичам митологичните приказки на всички народи. Тези приказки са и много свързани помежду си. За мен е изключително важно човекът, без разделяне на малък или голям, да е запленен и ентусиазиран от приказката въобще. Сигурна съм, че ако от хлапешки години се заразиш с ентусиазма да четеш приказни романи и приказки, докато се усетиш животът ти ще се превърне във въртележка от юнашки песни, самодивски китки, мечове, дарове и магии. А когато една глава е пълна с змеици, таласъми и юнаци, никакви капризи на непосредствената реалност не могат да я спрат да фантазира. И никой не може да отклони въпросната глава от пътя на ведрото и спокойно приемане на действителността. Защото да измисля светове е станало нейна насъщна нужда. А реалният свят си е всъщност чисто фантазиен свят, защото искаме или не и реалността започва като идея в нечия глава.

Защо приказната фантазия е толкова важна за нас възрастните, както и за нашите деца? Защото тя е единственият познат подход за да се справяме с действителността. Друг работещ начин няма.

„Приключенията на Надя и Мартин“ от Калоян Захариев изпъкват сякаш с лекота пред останалите детски книги на пазара и не говоря само за тези от други български автори. Ти ли потърси съвременния приключенски роман или авторът го предложи като вариант?

 Съвременните „реалистични“ приключенски романи за деца не са често срещано животинче в България. Затова направихме романите на Калоян и Явор. Нашето издателство залага на силни и интересни автори. Освен това, имаме уникалната за страната ни практика да каним автори, да пишат за нас. Всички книги, които сме издали до сега са написани единствено и само за нас, за „Горната земя“. Всички покани за написването на нашите книги са излезли от нас, а не обратното. Ние си набелязваме добри български писатели и ги молим да напишат добра детска книга в определен жанр. Да, в определен жанр, защото, колкото и да е невероятно и в детската литература има различни жанрове. Може писателите, които сме си харесали, да не са писали никога до сега,текст предназначен за деца. Не виждаме в това нищо лошо. Щом усетим, че даден автор има чувствителността да бъде по-универсален, ние знаем, че той ще напише прекрасна детска книга. И го каним да го направи.

kaloyan1

Какъв е процесът по подготовката на една книга, издадена от „Горната земя“. Как се подбират авторите, какви са предварителните очаквания към тях, какви са критериите за одобрение на ръкописа им?

Процесът е буквално следния: Първо пиша на автора, независимо дали го познавам лично или не. С някои от авторите ни се запознахме лично чак на премиерата на самата книга. Въпросът е аз да съм прочела техни неща в тяхна книга или в Нета. Принципно чета и ровя много за български автори, които пишат или биха могли да пишат за деца. Та, пиша на дадения писател и той обикновено се учудва, но и се радва. Ако се съгласи да пише за нас, аз си задавам заданието. Писателят вече не се радва толкова, защото аз искам определени неща. Започва да пише. Завършва текста и ми го изпраща. Аз му пиша обратно, или, ако до това време съм дошла в България, се виждаме на живо. Казвам си забележките към текста. Авторът вече хич не се радва, ами иска да ме набие. Хехехе! Обаче е възпитан човек (поне досега съм попадала само на възпитани) и изчаква. Прави поправките в текста. Текстът е готов от негова страна и получава половината си хонорар. Аз редактирам. Аз редактирам. Аз редактирам. Авторът си получава редактирания текст и налита на саморазправа, но аз съм далеч – чак в Атина. Текстът отива при коректор и след това при художник. Авторът се запознава с художника и вижда няколко картинки. И започва отново да се радва. Художникът си свършва работата. Следва страниране и печат. Книгата излиза от печат. Авторът получава втората част от хонорара плюс книга и вече отново може да ме гледа. Евентуално, в някои случаи започваме да говорим за втора книга…

 Едно от нещата, които правят впечатление при книгите на „Горната земя“ са много красивите илюстрации. Определено привличат вниманието и пасват на качеството на текстовете. Беше ли важно за теб книгите на издателството да бъдат илюстрирани?

О, да… при това само от български художници. Дори романите ни за деца и тийнове имат, освен цветната корица и поне около десет картинки. Много е важно да се изрисуват и романите, защото така се създава усещане за завършено произведение на изкуството, а не просто някакъв лепнат текст. Всичко това възпитава децата да търсят хубавото, а и също да търсят българското, което може да е хубаво на световно ниво.

kaloyan2

В сайта на издателството се виждат и бутикови книги, твои приказки и такива на Дора Габе в лимитирани издания от плат. Как ти хрумна изданието за такава книга и не я ли счете за рискова предвид свития пазар у нас?

Тези книги от плат са предназначени за най-малките ни читатели. Те са за бебенцата и техните майки, баби, татковци, дядовци и възпитатели. Важното при тези книги е, че развиват тактилната фина моторика на бебето, но въпреки това са чисто литературни. Всъщност комбинират много ясно важността на играта с важността от съзерцанието и слушането на текст, който се чете на глас от възпитателя. Идеята за книгите всъщност не е моя, а на моята съдружничка – д-р Катя Кирилова. Когато й хрумна тази идея, Катето чакаше бебе. Малката Вероника е вече на две годинки, тя е нашата трета издателка и много, много харесва книгите ни от плат.

Преди вече повече от година ме изненада приятно с поканата да ви дойда на гости в „Горната земя“ с едно фентъзи за деца и по-малки тийнове. Мисля, че е време да обявим книгата пред нашите читатели. Как би представила произведението ми като негов издател?

 Всичките наши книги излизат около средата на ноември. Децата са ни Коледни! Твоята книга ще излезе, живот и здраве, тази година по същото време. Книгата ще се казва „Тримата вълшебници и Златното руно“. Ти си добре познат автор и не е никак чудно, че твоя текст е уникален. Става дума за съвсем детско фентъзи, но с християнски нотки в тематиката. Нещо като „Нарния“ на Клайв Луис. Аз лично не се сещам за друго такова фентъзи в съвременната българска детска литература и затова държа, че текста ти е наистина уникален. Не споменавам Луис случайно, а защото твоята книга е не по-малко забавна, приключенска и универсална като послание за търсене на доброто. Но както при Луис и при теб съществува горещата вяра в една сила, която ни помага да се справим с всички наши човешки дяволи. Една сила, която ни дава кураж да продължаваме да се борим и да печелим битките със злото ежедневно. И най-важното, една сила, която живее във всеки от нас, стига да искаме да наметнем нейното Руно, да навлезем в нея. Текстът, който си написал за нас е мек, слънчев, изключително интересен и много детски. При четене твоят текст създава огромен заряд от удоволствие и увереност, че човек може да се справи с несгодите и ужасите и да излезе на светло. В книгата ти се говори за героичното и жертвата в името на други хора. Тези ценности все по-рядко влизат във възпитанието на днешните деца, а са изключително важни, ако искаме децата ни да бъдат щастливи, да раснат като хора, които могат да поддържат общочовешка кауза. Кауза, която прави хората необходими един на друг и благодарни един на друг. Кауза, която води до смислен, а оттам и щастлив живот. Благодаря, че написа точно такава книга, специално за нашето ателие!

Макар издателството да е още младо, ти имаш богат опит като автор и поглед върху книжния пазар у нас. Как оценяваш положението в България, според теб има ли още уважение към книгата, смяташ ли, че расте ново поколение читатели?

 Смятам, че уважението към книгите си го има, както винаги го е имало. Нещо повече, смятам че никога в света не се е чело толкова много. А в това, че никога не са се издавали толкова много книжни томове ме подкрепя и статистиката. Просто в момента сме много и излишно информирани за това, къде колко се чете. Читателите не намаляват, те се увеличават! Както казвам аз: Децата четат, родителите не четат и това е истинския проблем. Ако родителите не четат, няма защо да въздишат, че децата им не са четящи. Как може да се възпита четящо дете? Лесно! За това говорят моите три закона на детското четене. И забележете, в тези три закона, родителят е този, който трябва да направи усилието, а не детето!

 

ТРИТЕ ЗАКОНА НА ДЕТСКОТО ЧЕТЕНЕ

от Весела Фламбурари

 

  1. Във всеки дом да има библиотека! Може да е мъничка, но да я има. Тази библиотека да съдържа реални, телесни, а не виртуални книги.
  2. Децата правят това, което виждат, а не това, което им се казва! От това следва, детето непрекъснато да изживява родителите си като четящи хора… да ги вижда с книга в ръка. Колкото повече детето вижда големите в поддържаща книгите ситуация, толкова повече ще им подражава… тоест, толкова повече ще чете.
  3. Да се чете на детето на глас. Не само за „Лека нощ!“, а винаги, когато е възможно. Дори, когато детето вече може да си чете само, родителят да продължи да чете на детето си на глас. Да се достига дори до крайност и да се продължи четенето на глас, докато възрастният може, независимо колко е пораснало детето.

 А ще ни изненадаш ли с нещо твое като автор?

 Ние сме наистина „бутиково издателство“. „Бутик“, в книгоиздаването означава две неща. От една страна това е изискването за наистина високо качество. На текст, на картинки, на предпечат, на печат… И, за сега, държим летвата. Но, от друго страна, високата летва означава и повече пари само за едно издание. Е, с това не е лесно. Продаваме само високохудожествена детска литература. Художествена литература означава истинска литература, която е игрова, ама не е само игра. Която те кара да мислиш и да търсиш отговори, но не е дидактично училищно пособие. (Дидактиката отблъсква децата, но харесва на възрастните, а възрастните са тези, които купуват книгите, нали?) Та така, критериите са много високи и не винаги благодарни.

Тази година няма да има моя книга в каталога ни. То и миналата година нямаше. Хехехе! Имам съвсем готови неща, имам започнати и почти докарани до края неща… Не едно и две, при това… Но и тази година ще изкарам книги само на други автори. Нека! Българската детска литература има нужда от нови лица. При това нови лица с умни и търсещи глави. Глави, които мислят и карат деца и родители да мислят… Нека ги намерим!

Кои са следващите книги на „Горната земя“, които можем да очакваме до края на тази година? За каква възраст читатели ще бъдат те?

 

Освен твоята „Тримата вълшебници и Златното руно“, за която вече споделих, тази година,( ако има живот и здраве и не ни минат черна котка и бял котарак път) ще трябва да издадем още три книги. Останалите три книги са на трима различни писатели и много различно-интересни като концепции. Това са: Книгата-игра на добре познатата Елена Павлова – „Ринглас и боговете близнаци“, книгата из историята на София на известната не от скоро Петя Александрова – „Дея Орхидея и госпожа Маншон“ и любовния тийн-роман на нашумялата Гергана Йоханова – „Просто няма какво да се случи“. И четирите книги се рисуват от български художници. Това са: Даниел Комбаков – Кокомба, Петър Станимиров (да, имаме честта големия български илюстратор да рисува за книгата на Елена Павлова), Станимира Петрова и Мая Бочева. И четирите романа са за деца и възрастни. Два са за по-малки деца и два за по-големи. Принципно общата възраст, на която знам, че ще бъдат техните читатели е от пет до сто и пет години.

 Кажи нещо за довиждане на нашите читатели:

Пожелавам на всички здраве, любов и светли дни!

 

 

                                                                       Край

Весела Фламбурари

Атина

 Интервюто взе Александър Драганов

hristina

Оставете отговор