Весела Прошкова е един от най-добрите и талантливи преводачи у нас, известна с работата си по книгите на Стивън Кинг, за който настоява, че е несправедливо наречен “хорър автор” и “Крал на ужасите”. Тя бе достатъчно мила, за да отдели време и да отговори на въпросите, които и зададохме от Цитаделата. Мнението й за еволюцията в творчеството на Кинг, как е започнала работа по него и какво ново могат да очакват феновете му може да прочетете в следващите редове!
Уважаема госпожо Прошкова, преди всичко искам да Ви благодаря, че се съгласихте да дадете интервю за нашия сайт „Цитаделата“. Макар публиката вече да ви познава добре като преводач, как бихте се представила с няколко думи?
Аз благодаря за поканата. Следя с интерес всички публикации в „Цитаделата”, защото са точни и обективни. Представяне с няколко думи? Дългогодишна преводачка, която не харесва старите си преводи и много харесва Стивън Кинг.
Кога се насочихте към преводите? Бихте ли могли да наречете тази работа ваше призвание?
Започнах да превеждам (художествена литература предимно) през далечната 1985-та година. Явих се на конкурс за преводачи, организиран от водещото по това време издателство „Народна култура”… възложиха ми книга… и останалото е история, както гласи баналният лаф. А на въпроса дали тази работа е мое призвание, ще отговоря така: „Намери си работа, която обожаваш, и никога през живота си няма да работиш.”
Как станахте преводач на книгите на Стивън Кинг? Какво мнение имахте за него преди да започнете работа по творчеството му? Как се промени то след това?
По щастливо стечение на обстоятелствата прекрасната преводачка Иглика Василева, от която съм научила много за този „занаят”, ме запозна с Димитър Стоянов и Петър Станимиров – двама млади художници с много хъс и желание за работа, които вече бяха основали „Плеяда”. И… май взаимно си допаднахме. Мнението ми за Кинг ли? Още след първите публикувани у нас романи „Мъртва зона” и „Живата факла” се запалих по Краля. Не предполагах, че с течение на времето ще преведа толкова много негови романи и разкази и още толкова ще редактирам. И да, мнението ми се промени, защото и писателят Стивън Кинг се промени: стана по-зрял, по-завладяващ, по-дълбок, но и все така умеещ да държи на нокти читателите. Според мен доста несправедливо са му прикачили етикета „автор на хорър” и „Крал на ужасите”. Бих могла да подкрепя с примери твърдението си, обаче няма да ни стигне мястото.
Коя от книгите на Кинг, по която сте работили, ви е любима? Коя е била най-трудна за работа? Съжалявате ли, че не сте имала възможност да работите по негово произведение, останало за колега?
Не мога да посоча любима книга. За преводача всички книги, върху които е работил, са като негови деца. Нима родител може да обича едно от децата си повече? И все пак… и все пак може би „Гробище за домашни любимци”… или разказите в „Страшни сънища за продан”… или… С радост бих работила върху “The Green Mile”; иначе, както вече споменах, редактирала съм книгите, преведени от колеги за „Плеяда”, тоест отново малко или много съм била в магическия свят на Кинг.
Понякога, като всеки преводач, се налага да взимате трудни решения при предаването на авторовия текст на български? Има ли превод, за който съжалявате? Как понасяте критиките в Интернет?
Смея да твърдя (дано не излезе много самохвално), че се затруднявах преди много години, когато за първи път се докоснах до творбите на Краля (в сп. „Съвременник” бяха поместени няколко разказа от „Нощна смяна”). Да не забравяме, че през 1984 нямахме достъп до Интернет. Още помня една фраза от „По едно за из път” – Sweet Jesus Christ on a jumped-up motorcycle side car. E, без интернет преводът се е получил нелеп. Относно критиките в Интернет: не ги следя; случайно обаче попаднах на мнения на читатели в страницата на „Хеликон” относно моя превод на „Доктор Сън”. И от тях разбрах, че съм най-некадърната преводачка в цялата вселена, че и отвъд.
Според някои читатели, ранните книги на Стивън Кинг действително са класика в жанра, но по-новите му произведения са не така силни, отчасти и заради феномена на политическата коректност. Споделяте ли това мнение или напротив, мислите, че Краля остарява като хубаво уиски?
Сякаш предугадих този въпрос и вече почти отговорих. Класика в жанра хорър – може би да, по-лесно смилаеми романи – да, обаче… по-новите творби не са елементарни, те са многопластови, те тласкат към размисъл и далеч не са подчинени на политическата коректност или на модните течения в литературата. Ето какво казва за себе си самият той в послеслова към „Доктор Сън”: “Освен това хората се променят. Човекът, който написа „Доктор Сън”, коренно се различава от добронамерения алкохолик, автор на „Сияние”, но в едно двамата още си приличат: адски им харесва да съчиняват страшни истории”.
Стивън Кинг е известен като Крал на ужаса. Имало ли е негово произведение, което до такава степен да Ви уплаши, че да направи работата по текста му некомфортна?
Повтарям, според мен този етикет му е лепнат несправедливо. Няма творба на Кинг, която да изплаши някого, стига да не подходи към нея с предубеждение и да възкликне: „О, този ли? Аз ужаси не чета!” Ако сте чели поне десетина негови произведения от различните му „периоди”, ще се убедите, че хорърът е само фон, основа на картина, описваща сложни взаимоотношения, разнообразни характери и т.н.
Краля е един от най-екранизираните автори на нашето време, но в същото време не всички продукции по него са сполучливи. Кои филми според вас са станали както трябва? Кои са Ви разочаровали?
Мисля, че на този въпрос вече са отговорили стотици фенове; все пак се налага всеобщото мнение, че на пръсти се броят сполучливите екранизации по творби на Кинг („Зеленият път”, Изкуплението Шоушенк”, „Играта на Джералд”, „1922”, „Мизъри” и „Гробище за домашни любимци” (старата версия). Малко е да се каже, че филмът „Тъмната кула” ме разочарова. Питам се кой режисьор вече би дръзнал да филмира за големия екран (а не като телевизионна поредица) романите от серията.
Можем ли да очакваме нещо друго от Краля, по което сте работила в близко бъдеще?
Новина за всички приятели на „Цитаделата”: превеждам отново „Стрелецът” – вероятно най-запалените фенове знаят, че през 2003-а в САЩ излиза от печат ново издание на този роман – напълно преработено от Кинг и с добавени от него още шейсетина страници. Очаквайте от „Плеяда” – прекрасна нова корица, одобрена от автора.
Освен Стивън Кинг, Вие сте превеждала и други автори? Кои са Ви любими? Има ли творци, чието творчество би Ви било интересно да предадете на български език?
Любимите ми автори надали ще са познати на феновете на Кинг. И все пак ще изредя няколко: П. Г. Удхаус, Тенеси Уилямс, Набоков, Уинстън Грум (Форест Гъмп), Дийн Кунц… Много са…
Доста съвременни писатели ми допадат, трудно ми е обаче да твърдя, че мечтая да преведа книга от конкретен автор.
През последните години в България се появиха много талантливи автори, които са повлияни от творчеството на Краля. Мислите ли, че някой от тях би могъл да пробие на английски език? Бихте ли помогнала за такова начинание?
Наистина е така и се възхищавам от тези младежи. Дори наскоро казах на един от тях (няма да спомена името му, за да не излезе, че му правя реклама), че ако живееше другаде, много по-бързо щеше да добие популярност. От друга страна, наскоро слушах поредния подкаст на Брайън Кийн, вече известен в България („Сияние в мрака”), който каза, че в жанра „хорър” в момента има спад и че всеки автор трябва да прояви търпение, защото вкусът на читателите се променя циклично. Разбира се, че ще помогна, стига да е по силите ми.
Предвид богатия ви опит, със сигурност имате позиция за състоянието на книжния пазар в България. Официалната статистика сочи, че у нас книгоиздаването е във възход, докато лични разговори, които съм имал с представители на бранша сочат друго. Каква е Вашата гледна точка?
Ще отговоря лаконично: „Не вярвайте на официалните статистики.” Най-неприятното е, че издателите не получават подкрепа отникъде, когато надигнат глас за понижаване на ДДС върху книгите. Но… борбата продължава.
Кажете нещо за довиждане на читателите на сайт „Цитаделата“!
Продължавайте да четете, дори да не ви остава много време. Защото, както казва Краля, „добре написаните книги не издават всичките си тайни наведнъж”.
Пожелавам ви дълги дни и приятни нощи, приятели на „Цитаделата”!
Интервюто взе Александър Драганов
[…] за това бе съобщена първо в Цитаделата лично от Весела Прошкова, превела наново […]