Венъм: Последният танц

Здравейте, приятели на Цитаделата, в днешното ни ревю ще се върнем към супергеройския жанр, който в последно време отбелязваме по-рядко поради кризата, която сполетя филмите от последното поколение на Марвел и DC. Тази продукция обаче определено ми върна надеждата в това, че филмите за супергерои постепенно започват да се връщат към своето автентично звучене, което преди години им отреди водещи места както в нашия сайт, така и в световните класации. Венъм: Последният танц за мен поставя началото на сериозни оздравителни процеси в това отношение и е поредното доказателство, че културната вълна от последните години не е в състояние да притъпи напълно сетивата на западната публика за супергеройския жанр. Нека обаче кажем малко повече за този чудесен филм и неговата алюзия към – надявам се – още много такива бъдещи сюжети.

Прологът на Венъм: Последният танц разказва историята за Нъл – създателят на симбиотите, древно божество, което е затворено от собствените си творения в отдалечено измерение. В стремежа си да отмъсти на цялата вселена, Нъл най-сетне намира начин да се освободи, но за това му е необходим могъщ артефакт – Кодекса, чието ядро крие душата на най-силният от всички симбиоти – Венъм. Макар и окован, кралят на симбиотите не е съвсем безпомощен и успява да направи древно заклинание, чрез което изпраща в нашата вселена Ксенофагите – кошмарни същества, които в страни от това че са брутално силни могат да се регенерират ако бъдат унищожени от човешките оръжия. Единственият начин тези кошмарни твари да бъдат спрени е да бъдат посечени от Венъм, а бедата е, че след последната си битка симбиотът е много изтощен и трудно би се справил без приятелите си, затворени дълбоко под земята в човешките лаборатории.

Началото на историята ни заварва в Мексико, където Еди Брок и дълбоко приютилият се в него Венъм се укриват в един провинциален бар – хотел от властите. След смъртта на Токсин и опитите Еди да бъде натопен за случилото се, двамата бяха принудени да напуснат САЩ, започвайки на чисто. След месеци изгнание обаче Еди решава да се върне обратно в Ню Йорк и да изчисти името си за да не се налага да бяга повече. След като „хващат“ най-ранният полет за Голямата ябълка, Еди и Венъм попадат на Ксенофаг, който се опитва да ги убие и да изтръгне Кодекса от гърдите на симбиота. Планът му обаче се проваля тъй като двамата успяват да се измъкнат и се приземяват в близост до секретна лаборатория в Лас Вегас, Невада. Тук приключението им ги среща с много опасности, а Еди разбира, че най-сетне е дошло времето да направи върховната саможертва в името на това да спаси света от Нъл.

Хубав, динамичен, изпълнен с много екшън – във Венъм: Последният танц, зрителят ще се срещне с класическото поколение филми за супергерои, които носят духа на историята, а не дамгата на културата. Остава да се надяваме, че филми като този до три години ще поставят началото на нова културна вълна, която ще върне супергероите към полагащото им се място. Така че поздравления за Марвел, а скоро е ред и на DC и новият Супермен!

Ревю на доц. д-р Искрен Иванов