„Муфаса: Цар Лъв“ и братята Мапого: Когато природният реализъм изпревари културните войни

В края на 2024 година по кината излезе „Муфаса: Цар Лъв“ — най-новият филм от обичаната франчайз поредица на Disney, започнала през далечната 1994 г. Продукцията върна лентата назад, за да разкаже историята за младостта на Муфаса — любимия на поколения стар владетел, познат както от оригиналната анимация, така и от изглеждащия като игрален филм римейк от 2019 г. Режисиран от носителя на „Оскар“ Бари Дженкинс, филмът разчиташе на великолепната музика от Лин-Мануел Миранда, станалата по-изразителна фотореалистична технология и емоционалния фокус върху приятелството между Муфаса и Така (бъдещия Скар), превърнало се впоследствие в кръвна вражда.

В техническо отношение филмът с основание бе приет като почти съвършен. Сюжетно обаче историята дълбоко раздели фендъма.

Идеологическият сблъсък: Мойсей в саваната

В оригиналните книги за „Цар Лъв“, излезли покрай първия филм, категорично се заявяваше, че Скар и Муфаса са биологични братя, синове на цар Ахади. Анимационният сериал „Пазител на лъвските земи“ също не оспори тази версия, макар че добави митологичния мотив за Лъвската стража и силата на Рева, с която Така злоупотребява, за да бъде белязан като злодей от тайнствен лъв.

Дженкинс и неговият сценарист обаче избраха съвсем друг подход. В новата лента Муфаса е изтърсаче без капчица благородна кръв — както отбелязва още в трейлъра Рафики. Той не е роден брат на Така, а бива довлечен от бурните води на реката подобно на Мойсей, за да бъде приет в прайда на ленивия владетел Обаси. Отгледан от лъвицата Еше, впоследствие Муфаса спечелва с доблест и сила на духа мястото си на цар в далечната земя Милеле, превърнала се по-късно в познатите Лъвски земи.

„Никой няма право да бъде специален по рождение — важни са единствено делата.“

За по-либерално ориентираната публика този подход бе напълно оправдан, акцентирайки върху егалитарните ценности в синхрон с доминиращата в изкуството политкоректна естетика. Никой няма право да бъде специален по рождение — гледат се само делата. У по-консервативните зрители и неутралните наблюдатели обаче новият сюжет предизвика присмех. „Да го бяха кръстили „Президентът Лъв““, злорадо отбеляза коментиращ в мрежата. Други видяха директна пропаганда във факта, че злодеите (белите лъвове, водени от Кирос) са бели, докато Така и Муфаса се озвучават от афроамерикански актьори.

За повечето критици картинката бе ясна: поредният изкуствен прочит на обичана класика от страна на така наречената „будна“ (woke) култура, вече изменила духа на „Междузвездни войни“ и „Властелинът на пръстените“. Ако обаче направим прочит на филма не през човешката, а през лъвската политика, образът, който се разкрива пред нас, е коренно различен.

Биологичният грях на Disney и сянката на Саби Сендс

Оригиналният „Цар Лъв“ има един голям грях пред биологията. Той представи лъвските прайдове като класически султанов харем — един-единствен лъв управлява няколко женски, а всеки друг мъжкар стъпил в земите му, е директна заплаха за трона. Затова, когато през 2015 г. Discovery пусна смразяващия си документален филм „Кръвожадните братя: Лъвовете от Саби Сендс“ (Brothers in Blood: The Lions of Sabi Sand), много зрители останаха объркани. Как така мъжките лъвове образуват коалиции? Не царува ли винаги само един?

В действителност — не. Макар легендарната коалиция „Мапого“ да бе изключение със своя съюз от шест мъжкаря, отвоювали си територия с мащабите на малка държава в ЮАР, сам лъв изключително трудно би оцелял в кървавите битки насред саваната. Там го чакат страховити съперници като африканския бивол или опустошителния хипопотам. Група от няколко братя обаче може да устои на всичко. Затова в дивата природа мъжките лъвове рядко са сами — факт, толкова изненадващ за отгледаните с анимациите на Disney, че може да предизвика усещане за истински Ефект на Мандела.

В „Муфаса: Цар Лъв“ тази биологична подредба бе частично взета под внимание. В клана на Обаси, освен Така и доведения му брат, виждаме и друг мъжкар — Чигару, подвластен на стария цар. Това вече е много по-близо до реалността, където мъжките най-често властват по двойки. Затова няма противоречие, когато Муфаса е изпратен към Милеле със задачата да бди над законния престолонаследник Така. Впоследствие той поема трона след тежки битки с белия лъв Кирос, доказвайки силата и достойнството си пред животните.

Това по забележителен начин повтаря реалните събития около братята Мапого. Тяхната коалиция се състои от шест лъва, но само петима от тях са генетични братя. В прайда „Спарта“, където израстват, по някое време се появява чужд млад лъв, наречен по-късно Макулу (буквално „Великият“). Специалистите и до днес спорят дали той не е бил от същата кръвна линия, но е факт: Макулу не е роден сред петимата, ала въпреки това ги оглавява. Не само заради страховитата си физическа сила, но и заради абсолютната си отдаденост към земите, братята си и прайдовете, които те владеят в разцвета на своята империя.

Животът имитира изкуството: Сатаната срещу Великия цар

Историята на Муфаса и Макулу звучи сходно, но приликите стават още по-плашещи след това. Действителността повтаря събитията от класическия филм в смайващ пример за това как понякога животът имитира изкуството.

Така както Муфаса бива предаден от Скар, великият Макулу бива предизвикан от най-свирепия си брат — Мистър Т (наречен още Мохоук заради характерния си перчем, напомнящ героя от „А-Отборът“). И макар в реалността бунтът му да не успява да качи Мохоук на върха, той отслабва империята Мапого, отцепвайки се с брата си Кинки Тейл, за да създаде своеобразно васално княжество.

Следващите епизоди от историята на Мапого приличат на „Цар Лъв“ по почти трагичен начин. След като Кинки Тейл е убит от съперничещата коалиция на Мажингиланите, прекършеният Мистър Т се завръща в земите на Макулу. И точно както Муфаса позволява на Скар да остане в Лъвските земи въпреки предателството му при нашествието на Кирос, така и братята Мапого приемат блудния си брат обратно — макар самият Макулу видимо да не е доволен от това.

И тук настъпва истинският кошмар.

Във филма на Disney злият Скар убива Муфаса, но не успява да премахне Симба. В реалния живот Мистър Т не съумява да надделее над Макулу, но използва отсъствието на братята си, за да изяде собствените им малки лъвчета едно по едно. Детоубийството е познато поведение за чужд мъжкар, завладял нов прайд, но е абсолютно невиждано, когато става дума за челядта на собствените ти роднини. Някои биолози обясняват това с факта, че Мохоук не е познавал малките, но за други изследователи това е чиста проява на животинска психопатия. Рейнджърите в резервата „Саби Сендс“ са дотолкова потресени от жестокостта му, че дават трети, неофициален прякор на страховития лъв — Сатаната.

Падането на диктаторите и наследството на легендата

В крайна сметка, както Скар бива разкъсан от хиените, така и Мистър Т загива в жестока схватка с млади мъжкари от новата коалиция Селати. Има обаче една съществена разлика. Докато злодеят на Disney накрая се моли безрезултатно за живота си, у Мистър Т няма и помен от слабост. Дори с прекършен гръбнак от по-младите и свирепи съперници, той ръмжи с презрение към съдбата си до самия си край. И чак когато е оставен сам, поглежда за последно към камерите на рейнджърите — същите камери, които са го следили от малко лъвче — за да си отиде от този свят озъбен и несломен. Напомняне, че макар да е по-жестока от човешкия морал, природата понякога е и по-милостива, оставяйки дори отрицателните си герои да издъхнат с достойнство.

Що се отнася до Макулу — прототипа на Муфаса — той доживява нечуваната за див лъв възраст от 15 години. Накрая си отива кротко в някой гъсталак, съумявайки да се скрие дори от всевиждащите обективи на природонаблюдателите.

Бари Дженкинс никога не е потвърждавал открито, че се е вдъхновил от тази история. Това трудно може и да се очаква, предвид факта, че „Кръвожадните братя“ е документален филм на Discovery (собственост на съперниците от Warner Bros.), а Disney имат навика да отричат до последно външни вдъхновения (както бе и с анимето „Кимба, бялото лъвче“).

Ако обаче „Муфаса: Цар Лъв“ наистина стъпва върху легендата за Саби Сендс, това показва нещо много по-дълбоко. Понякога сме твърде бързи в това да обясняваме всяка кинопродукция през досадните с интензитета си културни войни, докато зад кадър всъщност стоят вековни, еволюционни инстинкти.

Дори и да не е така, историята на Мапого ни дава възможност за алтернативна интерпретация, в която фикцията отеква като ехо на реалността. А някой в Холивуд трябва просто да подскаже на Warner Bros., че държат в ръцете си сюжет, който при фотореалистична адаптация има абсолютно всички качества да се превърне в епичен конкурент на вечната класика от Disney.

Статия на д-р Александър Драганов