През изминалия празничен уикенд София стана домакин на едно от най-големите фантастични събития за календарната 2024 година – фестивалът “Булгакон“. Той бе организиран по случай половинвековния юбилей на Дом на културата “Средец” и столичния клуб по фантастика, прогностика и евристика “Иван Ефремов”, представителите на който с право могат да се нарекат доайени на жанра у нас и поради тази причина от Цитаделата ги възприемаме като наши учители.
Колкото и странно да звучи, това е едва вторият “Булгакон”, който посещавам след 2001 година, когато в град Сандански решихме да си направим нашия клуб. Както и тогава, така и сега се събраха някои от най-значимите автори и дейци на жанра у нас, но за разлика от тогава, когато между феновете на различните отрасли на фантастиката (научна, фентъзи и хорър) да имаше недоверие, то сега всички бяха накарани да се чувстват добре дошли. Другата значима отлика е мощното международно присъствие, включващо Иън Макдоналд и Фара Менделсон, сериозни хора, оказващи голяма чест на родината ни с идването си на наш фестивал.
Юри Илков и Дилян Благов дават старт на събитието
За съжаление не можах да се организирам и да отида на откриването, но за всички пропуснали като мен събитията се предаваха пряко и на запис във “Фейсбук”, така че да може да се наваксва. Успях обаче още в ранния следобед да се озова в Дома на науката и техниката, откъдето домакинстваха събитието и се вмъкнах в зала 3, за да чуя интересна лекция за развитието на латиноамериканската фантастика и еманципирането й от популярния по тези части на света “магически реализъм”. След това нашата приятелка Елена от сайт Eastern Spirit направи прекрасна лекция за азиатските фентъзи и фантастика, като засегна основните направления на жанра, популярни в Япония, Китай и Южна Корея, както и на начина, по който от тяхната общност ги популяризират. Припомняме, че в началото на тази година те получиха наградата на Цитаделата за Сайт на годината, така че се радвам много да ги видя и на Булгакона!
Представянето на Цитаделата
Подир това настъпи моята лекция и аз бях леко смутен, тъй като научих, че по същото време в зала 4 ще говори Иън Макдоналд! Но макар в началото при мен да нямаше много хора, постепенно залата се напълни и към края на презентацията ми изглеждаше претъпкана! Успях в рамките на по-малко от час да синтезирам най-интересното от историята на клуба ни, да представя развитието на сайта и най-интересните ни рубрики, да спомена малко повече детайли от писателската си кариера досега. Стремях да се използвам повечко хумор в представянето си и мисля, че това бе удачният вариант, ако съдя по приема на публиката. Тук е моментът да благодаря на клуб “Иван Ефремов” и лично на Дилян Благов за предоставената възможност да говоря 🙂
Жоро Пенчев говори за мистицизма
Подир края на моята лекция присъствах на тема за юношенската фантастика с Емил Минчев, Елена Павлова и Марин Трошанов, а на следващия ден успях да дойда рано и да чуя Жоро Пенчев да разказва първо за фестивалите “Уърлдкон” и “Еврокон” (заедно с Крис Петрова и отново Ели Павлова), а после и за мистицизма във фантастиката и фентъзито, тема, която особено ми допадна. Що се отнася до фестивалите, много харесах как звучат Евроконите и се надявам и в следващи години да успеем да спечелим номинации за тях, но си признавам, че не останах очарован от политизирането на отличията “Хюго”, атмосферата на “Уърлдкон”-а и отношението към писател от ранга на Джордж Р. Р. Мартин, който съм критикувал през годините, но все пак уважавам като голям творец и не смятам, че бива да бъде отричан заради политнекоректност, още повече, че има последователни либерални виждания и в минали години ги бранеше срещу атаките на “кутретата” – група автори с ултраконсервативни възгледи. Но така е със съвременните левичари, предават хора като Роулинг и Мартин, върху чиито гръб набраха сила и сега се чудят защо никой не ги обича.
Панел за детско-юношеска фантастика
Както да е, не за това е статията или темата им. Към обяд на втория ден си признавам, че се скатах в нас, за да гледам Формула 1, но после се върнах за още една лекция, посветена на младежката литература, този път с участието на Фара Менделсон, а след това и на носталгичната и страхотна презентация на Иван Крумов за българската фантастика от началото на века. Иван, който стоеше зад великолепното издателство “Квазар”, каза, че се надява усилията му тогава, когато родното не е било търсено, да са помогнали за това да успява сега, но според мен той направи нещо още по-ценно, направи така, че в един от най-тежките си периоди наши автори да има и да се издават, а не да е тъмен и безпросветен период като първите векове от турското робство. Естествено, аз подскокоросах темата да отиде по посока на “Сбъдващият мечти”, скандалният разказ на покойния Адриан Лазаровски в жанра “екстремен хорър”, предизвикал тогава истинска буря във форумите, служещи ни по онова време за социални мрежи.
Иван Крумов си спомня едни от най-трудните години за родната фантастика
После всичко това посетихме лекция от представяния на книги, като попаднахме на дама и младеж. Трябва да отправя съвсем мека критика, че момичето беше твърде срамежливо, а момъкът твърде напорист в четенето на произведенията си, това е нещо, което е добре да отработят за бъдещи представяния, но все пак ударихме едно рамо на младата писателка и с Петя Иванова си взехме книгата, която се надяваме до края на годината да можем да представим и с ревю. Не бива да се пропуска, че забавна част от събитието бяха неформалните разговори, които водих, най-вече с Дрейк Вато, но също така с Венко Димитров, Донко Найденов, Юри Илков и много други. Силно впечатляваща беше и лекцията за смъртта на виртуалната реалност на Кънчо Кожухаров, в която стана разгорещен дебат за ролята на изкуствения интелект в писането.
Кънчо Кожухаров предупреждава за опасностите на изкуствения интелект
За съжаление понеделникът се успях и не можах да отида за програмата, която бе до към обяд, но това не ми пречи да поставя отлична оценка за “Булгакон 2024”, който бе прекрасно събитие за феновете на фантастика, едно от най-хубавите през тази година, заедно с пролетния фестивал “През 9 земи” и наградите ни за юбилея на ДК “Средец” през януари. Възхитително е, че на половин век клуб “Ефремов” остават толкова ефективни и успяват да играят ролята на спойка между различните клони на фендъма у нас, като за нас е чест да ги наречем партньори. На многая лета, приятели!
Статия на д-р Александър Драганов
Последни коментари