Буик 8 е роман за свръхестественото от Краля на ужасите Стивън Кинг. Той привлече интереса ми със заглавието си, подсказващо появата на нов култов старинен автомобил, подобен на любимата ми “Кристин”. За жалост, макар около него да е заплетена интересна история, “Буик 8” няма нейния чар, нито пък носи същото напрежение.
Всичко започва, когато в бензиностанцията на малък град в Пенсилвания мистериозен човек изоставя колата си – стар модел на “Буик”, който обаче е така направен, че не би трябвало изобщо да върви. Местният полицейски участък конфискуват колата и я прибират в склад, но там около нея започват да се случват зловещи и необясними събития. Години по-късно, синът на едно от ченгетата започва работа в участъка и научава историята от колегите на баща си…
Стивън Кинг е майстор разказвач и тънък психолог, което прави книгата четивна и интригуваща, макар да предъвква стара тема – невъзможността на човек да приеме неизвестното, както и инстинктивната омраза, която страхът от него предизвиква. Това са теми, развити до съвършенство от Хауърд Лъвкрафт, но Кинг ги представя една идея по-близо до обикновения човек. За съжаление с това обаче се губи тръпката от напрежението, като книгата върви мудно и разточително описва действително чудновати събития, които обаче не са толкова плашещи, колкото ги приемат героите. Причините затова са добре обяснени от автора, но въпреки това не носи удовлетворение на читателя.
В края на ревюто ще кажа, че в последно време се дистанцирах от Кинг, който ми беше станал любим автор по едно време и причината затова е, че попаднах на класически негови заглавия, които изобщо не ме грабнаха, когато опитах да ги прочета (“Гняв”, “Проклятието”, “Тъмната половина”). Приех, че просто не са моята бира и нарочно не съм ги оценявал негативно в Goodreads или Цитаделата. Тази книга обаче все пак завърших и не считам за необходимо да си кривя душата – макар и над нивото на повечето седмични бестселъри, пускани на български от родните монополисти в издателския бизнес, тя си остава средна работа, особено за това, което сме свикнали да четем от Стивън Кинг и още повече, ако я сравним със сходната по тематика, но около хиляда пъти по-добра “Кристин”. Може би съм прочел каквото би ми доставило наслаждение от Краля и е необходимо да потърся нови любими автори в черния жанр.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари