В последната неделя от месец май на 2021-ва година бразилският ветеран в автомобилният спорт Елио Кастроневес спечели за четвърти път легендарното състезание за 500-те мили на Индианаполис, перла в короната на шампионата “Индикар”. Това е добър повод да се запознаем с кариерата на този легендарен състезател, а за тези, които не са толкова добре запознати с него, да научат повече за един забележителен пилот, който освен на четири колела, се е доказал и като танцьор с победа на петия сезон на шоуто Dancing with Stars.
Елио Кастроневес е роден на 10-ти май 1975-та година в Сао Пауло, Бразилия. Баща му, Елио-старши е търговец на автомобили, а майка му Сандра е учителка. От малко момче Кастроневес (роден всъщност като Кастро-невес, но по-късно сменя фамилията си, за да не го наричат “Невес” или по-лошо, “Кастро”) се запалва по картинга и иска да стане автомобилен пилот, вдъхновен от идола на милиони бразилци Айртон Сена. Майка му е твърдо против тези начинания и се опитва да го насочи към по-малко опасни спортове като футбола, но Елио е твърд и започва да се занимава с картинг, печелейки състезания в родината си и участвайки в световния шампионат. След това той се насочва към различни първенства с малки формули, но ключовото е, че по телевизията в Бразилия започват да излъчват надпревари не само от Формула 1, но и от американските серии КАРТ, по това време единият от двата шампионата, образувани след разпада на Индикар през 1995-та година. Това дава идея на Елио, че може да се развива в Щатите и през 1996-та година влиза в сериите Инди Лайтс, поддържаши за КАРТ. Година по-късно Кастроневес е втори в шампионата и така получава шанса да се прехвърли в голямата серия.
През 1998-ма година Елио вече кара автомобил с шаси на “Рейнард” и двигатели “Мерцедес” за отбора на Бетенхаузен, като на овалната писта в Милуоки стига второ място. През 99-та той е с по-лошата комбинация “Лола-Мерцедес” за тима на Карл Хоган, но въпреки това печели пол-позишън (първа позиция в квалификацията за място) отново в Милуоки. Силното му представяне му отваря възможност да запише място в легендарния отбор на Роджър Пенске.
През 2000-та година Елио вече кара страхотното комбо “Рейнард-Хонда” за тима на Пенске и печели първата си победа в Гран При на Детройт, след която се покатерва на мрежата покрай уличното трасе – началото на традиционен начин за него да отпразнува успехите си, заради който печели прякора Спайдър-мен. После добавя победи на пистите Мид-Охайо и Сухата лагуна (Лагуна Сека), иконични за тридициите в американския моторен спорт. Това става въпреки съперничеството на Елио със съотборника му и сънародник Жил де Феран, който успява да стане и шампион в сериите КАРТ.
През 2001-ва година Кастроневес продължава да кара в КАРТ, но дебютира по бляскав начин и в алтернативния шампионат на Индирейсинг лигата, като печели перлата в короната й – “500-те мили на Индианаполис”, най-голямото състезание в Щатите. Елио прави това зад волана на автомобил “Далара-Олдсмобил”, но отново за тима на Пенске. Година по-късно Елио се прехвърля окончателно в Индирейсинг Лигата, която започва да набира популярност и отново печели “500-те мили на Индианаполис”, а това го превръща в легенда на това състезание. Следват силни години, в които Елио се бори за титлата, включително и след обединението на КАРТ с Лигата за възстановянането на “Индикар”, но така и не успява да я спечели. Самият той обаче винаги е отдавал повече внимание на “Инди 500” (както е известно състезанието на галено), а не толкова на шампионата и през 2009-та година триумфира за трети път в легендарната надпревара, пак за тима на “Пенске”. С този си успех той официално става легенда на Инди и феновете започват да се питат кога ли ще дойде четвъртият успех, който би го изравнил с легенди като Ал Ънсър и Рик Миърс, имащи толкова победи. Досега никой никога не е печелил пет пъти “500-те мили”.
Но годините започват да текат, а успехът все не идва. Разреждат се победите и в останалите състезания и така докато Кастроневес не напуска “Индикар”, за да се състезава в сериите IMSA – американският шампионат за прототипи и спортни автомобили, центриран около “24-те часа на Дайтона”. Това обаче се оказва началото на сиромашко лято в кариерата на пилота, считан вече за твърде стар, за да успее на най-високо ниво. Той обаче започва да трупа победи с прототипи, а през 2020-та печели и дългоочакваната си първа титла в автомобилния спорт, което го пласира на добра позиция за настоящата 2021-ва година.
През януари Кастроневес нанася първия си удар, като печели “24-те часа на Дайтона” с прототип на “Акура” (това е бранд на “Хонда”) за отбора на Уейн Тейлър. По-впечатляващото е обаче, че той успява да се уреди с място за “500-те мили на Индианаполис” за отбора на “Майър Шанк”. В квалификацията Елио заема осмо място със своята “Хонда” (първото му участие за “Хонда” на “Инди 500”, където преди това е печелил с “Олдсмобил” и “Шевролет”), но в състезанието успява да се пласира напред и две обиколки преди края изпреварва младия талант Алекс Палу от отбора на Чип Ганаси, за да постигне немислимото и да се изравни с най-големите легенди на овала в Индианаполис. Кастроневес е на 46 години, възраст, която се счита за преклонна в състезанията с формули.
Но Елио не смята така. “Тази година карах в две състезания и ги спечелих”, коментира той пред журналисти снощи, визирайки успехите си на Инди и Дайтона, най-големите трасета в Северна Америка. “Мисля, че все още съм на ниво!”
Ако Кастроневес успее да спечели за пети път, това ще го направи еднолично най-великият пилот на пистата в Индианаполис. Дали е вероятно е трудно да се каже, тъй като трасето в щата Индиана има свой собствен характер, за него се говори, че само си избира победителите. Но с пилот като Кастроневес е възможно. С такъв състезател, всичко е възможно.
Статия на Александър Драганов
Последни коментари