Преди месец започнахме рубриката “Любимците на Клио” в Цитаделата, като Ви представихме може би най-славния завоевател в древната история – Александър Македонски. В днешния материал ще спрем вниманието си на фигура, запомнена с обратен знак. Когато встъпва в длъжност, този човек е приветстван като новия император, но в края на царуването му, прякорът, който носи – Калигула – вече е синоним на безумие и жестокост.
Гай Юлий Цезар Германик е роден на 31-ви август 12-та година след Христа. Негов баща е пълководецът Германик, внук на легендарния Марк Антоний. Още двегодишен, малкият Гай придружава татко си по време на различните му военни походи, като за него е направена специална миниатюрна униформа. От него идва и прякорът му – Калигула означава буквално “Ботушчето”.
Когато Калигула е още на седем години, баща му Германик почива още съвсем млад, на 33 годишна възраст. Според историка Светоний той е бил отровен от агенти на император Тиберий, който се страхувал от влиянието му. Майка му Агрипина не получила разрешение да се омъжи повторно, тъй като владетелят бил решен да не допусне друг човек да спечели от славата й, която имала като потомка на самия Октавиан Август. Малкият Калигула бил принуден да израсне с баба си, а през 31-ва година, вече като младеж, бил извикан лично при Тиберий на остров Капри. Там той обаче умело скрил омразата, която изпитвал към императора и влязъл в ролята на покорен слуга. Младият мъж успял да стане добър приятел с Невий Макрон от преторианската стража, макар според Светоний още тогава злият му нрав да бил очевиден. Според историка човек, който познавал Калигула смятал, че по-лош господар от него не може да има. Макрон обаче убедил Тиберий в лоялността на Цезар Германик, който получил ролята на квестор.
На 16-ти март 37-ма година Тиберий починал. Макар това да се случило, когато бил на 77 лета, не всички са убедени, че старият император си отишъл от естествена смърт, според хроникьора Тацит Макрон го бил удушил с възглавница, Светоний твърди, че лично Калигула извършил деянието. Така или иначе младият мъж бил обявен за император. Това донесло голяма радост на римския народ, уморен от суровото управление на Тиберий. Интересното е, че за първата половин година от управлението, Гай Юлий Цезар Германик отговорил на доверието на хората. Той унищожил обвиненията в държавна измяна на Тиберий, помилвайки хората, които били осъдени от тях, раздал пари на армията, принесъл в жертва хиляди животи, организирал пищни гладиаторски игри, облекчил данъчната система, започнал строго да наказва сексуалните отклонения. От днешна гледна точка някои от тези неща звучат осъдително, а други сякаш подсказват за чудовището, което по-късно щяло да се появи, но за древните били признак на власт, заслужаваща одобрение.
Но през октомври Калигула се разболял и това събитие го променило из основи. Днес може само да спекулираме за щетите, които болестта нанесла на младия император, може би поражения в части на мозъка, отговарящи за състраданието. Факт е, че жреците се молели на боговете да пощадят любимия им император и е факт, че боговете откликнали на тази молба, но човекът, оцелял след заболяването вече не бил същият. На мястото на интелигентния водач, управляващ съобразявайки се с народната воля се появил опасен луд. Калигула убил братовчед си Гемел, а когато общата им баба се възмутила, вероятно я отровил, после съобщавайки като причина за смъртта й самоубийство. Цезарят ликвидирал и доведените си баща и брат, а чичо си Клавдий пощадил само защото се забавлявал с притеснителния стар човек.
Калигула започнал да екзекутира политическите си противници без съд и присъда. Понеже инвестициите му в зрелища изисквали средства, той измислял обвинения срещу римските благородници, а след смъртта им изземвал имуществото им. Макрон, старият му съюзник, бил принуден да се самоубие. Калигула успял да похарчи толкова много пари, че по-късно Нерон благородно завиждал за умението му да ги пилее. Той се подиграл и със Сената, обявявайки коня си Инцитат за консул, като наредил за него да се грижи жрец.
Калигула започнал големи инфраструктурни проекти и част от тях, като храмовете за боговете, изглеждали добре за Империята. В същото време в пристъп на убийствена лудост той започнал да кичи божествените статуи със своята глава – на Аполон, на Юпитер. Това било нещо ново за Рим, въпреки почитанието към Цезар и Август. Калигула се сравнил и с Александър Македонски, като си турил нагръдника му и яхнал коня си Инцитат пресякъл мост от кораби, дълъг над две мили над залив близо до днешен Неапол.
Калигула успял да завладее Мавритания, като постигнал това в типичния си стил – поканил владетеля й Птолемей в Рим, където наредил да го екзекутират. Цезарят опитал да завладее и Британия, но вместо да се обезсърчи от неуспеха обявил война на морския бог Нептун и се върнал триумфиращ в Рим, с чували миди, събрани от войниците като трофеи.
По време на гладиаторски игри, Калигула се отегчил и заповядал в паузата между битките зрители по трибуните да бъдат хвърлени на дивите зверове, за да не е скучно. Макар да бил блед и с изпъкнали черти, цезарят не страдал от липса на сексуален мерак и обичал да ходи по женени жени, да спи със собствените си сестри, както и да се предлага на мъже. Дворецът се превърнал във вертеп.
В крайна сметка това не могло да продължи вечно. Когато през 40-та година Калигула обявил, че ще се премести от Рим в Александрия, където щял да управлява като жив бог, от Сената и Преторианската стража организирали заговор. Калигула бил убит подобно на великия Юлий Цезар, чието име носил – издебнат в засада и намушкан множество пъти с нож. Така катастрофалното му управление свършило, а за негов наследник бил избран Клавдий.
Гай Юлий Цезар Германик е трагичен образ в историята. Напълно е вероятно с него Рим да се е разминал с потенциално добър император. Вероятно белязан от ранната смърт на баща си, той е имал достатъчно интелект да се издигне до императорската титла в смъртоносния двор на Тиберий, има силни първи месеци на управление, възхищавал се е на Александър Велики и може би е щял да има шанс да повтори някои от подвизите му. Странната болест, която го поразява още в самото начало на управлението му обаче изменя характера му и го превръща в невъздържан социопат, изложил Рим и прахосал огромна част от богатствата му, макар и това мнение да среща някои скептици, смятащи, че безумията на Калигула са преувеличени от историците, честа практика в Рим.
Калигула остава сравнително известен, макар и с лошо, дори на публиката, която е недотам изкушена от историята на Рим. Той играе отрицателна роля в историческата класика “Аз, Клавдий”, екранизирана и на филм от ВВС, герой е на скандален еротичен филм, носещ името му от 1979-та година. Калигула бе един и от основните злодеи в поредицата “Изпитанията на Аполон” от Рик Риърдън, част от вселената на “Пърси Джаксън”. Той е живият пример затова, че понякога любимците на Клио нито са положителни образи, нито са имали особено лек живот, но е достатъчно интересна фигура, че да стане вторият владетел, сдобил се с биография в новата ни историческа рубрика.
Представен от Александър Драганов
Последни коментари