Всеки, който познава малко по-добре българските писатели, рано или късно стига до извода, че отношенията помежду им често са обтегнати. Така е в общността на книгите-игри, така е и сред независимите автори на хорър — среди, от които имам пряк опит. В документалния филм „Боряна срещу Гераците“ на тандема Станислав Дончев и Теодора Стоилова-Дончева, вече познати ни от великолепния „Преди да забравя“, не само се показва, че това явление е засягало и най-големите ни писатели, но се предлага и пример за излизане от него.
Филмът е заснет по иновативен начин — в реален клас с ученици от модерно съвременно училище, което ме втрещи с великолепната си, приятелска атмосфера. Подобна среда досега съм виждал единствено в училището към немското посолство, но явно съвремието с усилие започва да пуска корени и на други места в България. Главната ни героиня е изключителна учителка (съвсем истинска — през целия филм бях убеден, че е актриса), която запознава своите питомци — изключително чаровни и естествени деца — с литературното съперничество между двама от най-големите майстори на българската проза. В хода на урока се включват и няколко литературни експерти, свързани онлайн.
И преди този филм бях запознат с историята на спора между любимите ми български автори, но именно тук успях да навляза в дълбочината му. Елин Пелин е смятал, че Йордан Йовков е заимствал сюжета на „Боряна“ от неговата повест „Гераците“, а конфликтът се разгаря допълнително от остри критически текстове. По онова време, представете си, хората са водели разгорещени спорове за култура.
Решението на Станислав Дончев да превърне филма в урок не звучи назидателно — напротив, кара те отново да се почувстваш хлапе. Ентусиазмът на учителката е заразителен, децата са рядко готини, експертите те потапят в една отдавна отминала епоха и показват как великите ни автори са били живи хора, а не недосегаеми постаменти.
За мен най-ценното във филма е развръзката на спора между двамата големи. След месеци на остри изказвания те се срещат, изпиват по едно кафе и се сдобряват. Обикновено мрачният Йовков е описан от близките си след тази среща като възторжен и щастлив — нещо рядко за него. Тази развръзка носи ясно и поучително послание към днешните автори, които са далеч от нивото на тези двама творци, но понякога демонстрират значително по-голямо его.
Сценарият достига най-мрачния си момент в частта, посветена на съдбата на писателите след 9 септември 1944 г. Йовков вече е починал, но е низвергнат като автор. По следите на Елин Пелин тръгва убиец и само случайността го спасява — за сметка на това загива друг, също невинен човек. За щастие първо Елин Пелин, а по-късно и Йовков са реабилитирани и днес се възприемат като двамата неразделни титани на българската литература.
Филмът е изключително подходящ за тийнейджъри, които ще бъдат запознати по жив и увлекателен начин с едно вече далечно минало — за което допринасят и майсторската работа със снимки и възстановки. Същевременно той е ценен и за „големите“, включително за писатели и литератори, твърде често затънали в безсмислени ежби. „Боряна срещу Гераците“ е като кълбото на Ариадна — нишка, водеща отвъд лабиринта на караниците.
Дори само заради това, създаването му си заслужава.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари