Разказвачът на съвременни митове Рик Риърдън се завръща с нов роман от най-обичаната си сага “Пърси Джаксън и боговете на Олимп”, като с него той отново изкачва стратосферичното ниво, на което се намираше с оригиналните пет книги от поредицата. Причината затова е, че този път не само главен герой, но и разказвач, за пръв път от много години насам, е любимият ни водорасляк – самият Пърси Джаксън.
Ако не сте живели под дърво и камък последните 13 години, вие вече знаете кой е той. Синът на Посейдон в нашия свят. Момчето, което победи Кронос и титаните. Което спря Гея и гигантите. И на което сега предстои нещо много по-страшно. Кандидатстудентски изпити!
Разбира се, цяло чудо е, че Пърси изобщо е намерил училище, в което да го изтърпят до края на средното му образование, но в “Алтърнатив хай” приемат всякакви, а и Посейдон е назначил своя служителка в администрацията, която да помага с напътствия. Бедата е, че Джаксън иска да се запише в университета на Нови Рим заедно с любовта на живота си Анабет Чейс, която в това време записва шестица след шестица по архитектура. Зевс обаче още е сърдит затова, че Пърси изобщо съществува и му изисква три препоръчителни писма от богове, които лично трябва да потърсят нещастния му племенник, а не той да ги моли за разбиране. Първият, който решава да се възползва от услугите на водорасляка е Ганимед, божествения виночерпец. Той е красив като, ами бог, но го е втасал съвсем сериозно, тъй като бокалът, в който налива нектар и амброзия на Зевс го няма и ако царят на Олимп разбере това ще го направи отново смъртен. Ако сте чели “Изпитанията на Аполон” знаете, че това никак не е забавно за един бог, а и Ганимед и без това е достатъчно невротизиран заради това, че в древни времена е бил отвлечен от гигантски орел (разбира се, Зевс), само защото е много хубав. Помислете си как се чувства Хера и какво е готова да причини на безсмъртното сервитьорче!
За щастие днес дори боговете предпочитат повечето напитки с доставки и така Пърси има време до следващия пир на боговете да намери проклетата чаша. Заедно с гаджето Анабет и най-добрия приятел Гроувър той тръгва да издирва боговете на Олимп из Манхатън, чудейки се кой толкова може да има зъб на Ганимед. Оказва се, че бедничкият виночерпец има не един или двама неприятели, но истинският крадец е враг със сила, правеща го равностоен на самия Кронос…
Ако вече не сте се досетили от тона на ревюто, “Бокалът на боговете” МИ ХАРЕСА. Богове безсмъртни, само колко ми хареса само (знам, че звучи несвързано). Преводите на Рик винаги са забавни заради чувството му за хумор, но аз никога не се привързах към Магнус и Лестър по същия начин, по който към водорасляка. Закачливият тон на Пърси ми липсваше така, както дъждът на пустинята (цитат от песен, знам), а отминалите години изобщо не са притъпили чувството му за хумор. Джаксън е по-забавен от всякога, приключенията, през които преминава са едновременно идиотски, но и напрегнати, показват чудесно ежедневието на героя, в което може да си победил Минотавъра като хлапе, но богинята на младостта да те върне в изходна позиция само защото не харесваш купоните й със застаряващи чичаци и лелки. В този стил е и големият враг, нелеп, но силен, много силен, толкова силен, колкото беше и Кронос в “Последният олимпиец”, но без грандиозен план, просто едно злобно… абе ще видите 😀 И развръзката е меко казано неочаквана.
Като цяло Рик Риърдън има достатъчни умения, така че книгите му винаги да са четивни и интересни. Обаче отдавна не беше писал нещо толкова яко. “Бокалът на боговете” е свежарка като парче ледена диня в разгара на лятото, като спомен за целувка на брега на морето, като капка сладолед, размазана по носа ти, докато сте се смеели с приятели. Това е роман, който те връща в безгрижните години на младостта и показва, че няма нужда приключенията да свършват. И че това няма да стане, докато го има нашият любим водорасляк, най-големият американски герой на 21-век, съвременният наследник на Тезей и Персей – неповторимият и обичан ПЪРСИ ДЖАКСЪН!
Ревю на Александър Драганов
От днес книгата може да се закупи на български език, благодарение на “Егмонт”!