Белия зъб

Когато бях малък, една от любимите ми книги беше “Белия зъб” на Джек Лондон, а като цяло историите за животни пленяваха въображението ми преди да открия фентъзито. Сега, с новото луксозно издание на “Инфодар”, адаптирано от Елиза Мацоли и илюстрирано от Роберто Ветрано, си припомних тази истинска класика.

Вълчицата Киче е всъщност наполовина куче и се връща при своите стопани индианци заедно с със своето малко – Белия зъб. В кръвта на мъника дивото е още по-силно и затова той не е обичан нито от животните на хората, които се отнасят зле с него, нито от жените, постоянно пъдещи го. Сивия бобър е единственият, който се отнася с известна загриженост към него, но когато го отвежда при белите, Белия зъб хваща окото на Красавеца Смит. Този човек, въпреки прякора си, всъщност е грозен телом и духом и иска да отвлече силния млад вълк, за да го пуска в кучешки боеве…

“Белия зъб” е една от най-великите приключенски истории на всички времена. Италианският екип е успял да я пресъздаде по чудесен начин, като подборът от текста на Джек Лондон леко тушира по-бруталните моменти от оригинала, а илюстрациите са очарователни и стоплят душата. Запазен е портретът на Белия зъб, величествен и горд герой, най-голямото предизвикателство пред който е да прости за жестокостите, които е преживял и да се научи да обича. Неговата сюжетна арка оказа силен вариант върху светогледа в собственото ми творчество и я намирам за изключително въздействаща и до ден-днешен. Затова препоръчвам тази книжка на всички, които искат да запознаят децата си или пък да си припомнят сами това величествено приключение от скования в сняг и лед север.

Ревю на д-р Александър Драганов