„Белият жираф“ е първата книга от „Приключения в Африка“ – обичана поредица на писателката Лорън Сейнт Джон, излязла на български език под знака на издателство „Фют“. Подарих тези книги на майка си, Карин Янакиева, преди много години, тъй като самата тя е израснала в Африка. Тогава тя подходи скептично към тях, но накрая остана напълно очарована и постоянно ме караше и аз да ги прочета. За съжаление, нея вече я няма сред нас. Но именно това отсъствие сякаш ме накара най-накрая да отворя първата страница. Усещането е вълшебно – сякаш чрез редовете отново си говоря с нея.
Но да се върнем на самата книга.
Историята ни запознава с Мартина – малко момиче, сполетяно от ужасна трагедия. Една нощ тя се събужда от страховит кошмар, само за да попадне в още по-страшна реалност и едва успява да се спаси от пожар, в който родителите ѝ загиват. Последният ѝ жив роднина е нейната баба, която живее и работи в африкански резерват. След като пристига в ЮАР, момичето намира баба си за студена и дистанцирана, а опитите ѝ да се сближи с децата в новото училище също удрят на камък. Единствената радост в самотния ѝ свят носи митичният Бял жираф – животно, за което всички местни твърдят, че е просто легенда и не съществува…
„Белият жираф“ е отлично написана, сладкодумна книга, която умишлено съчетава приказния и топъл разказвателен стил на „Хари Потър“ с пищен африкански декор и морални дилеми, напомнящи за класическото аниме „Бялото лъвче Кимба“. Мартина е изключително симпатична героиня, към която се привързваш от първия миг. Поддържащите персонажи също са прекрасно развити – особено Тендай и магьосницата леля Грейс. Животните, с които момичето се среща, и най-вече самият бял жираф Джеми, са представени по трогателен и харизматичен начин. Антагонистите в историята са безмилостни бракониери, които бързо печелят читателското презрение, но въпреки техните действия, книгата запазва своя оптимистичен и светъл тон, без никога да затъва в излишно мрачни или депресивни сцени.
„Белият жираф“ е поредното доказателство за максимата, че четем определени книги точно тогава, когато имаме най-голяма нужда от тях. За мен прочитането ѝ беше дълбоко лично, пречистващо и трогателно изживяване. Но дори и да нямате моя личен сантимент и просто да сте фенове на качествената детска литература – гарантирам, че ще останете напълно доволни!
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари