Скъпи приятели на Цитаделата, днес ще ви представя един филм, който гледах в най-горещите дни на лятото и който заради Ковид Пандемията мина някак си не получи онова внимание, което заслужава. Отлаган на няколко пъти, Безкрайните се превърна в една от онези стойностни продукции, които станаха жертва на вируса. В крайна сметка филмчето тръгна по кината през август миналата година и набра популярност като някои дори го наричаха „новата Матрица“. Аз лично имам основания да се съглася с такава висока оценка макар за мен Безкрайните да е дори нива над всички епизоди от Матрицата. Най-забележителното е, че режисьорът Антоан Фуко съвсем обективно не вре в носовете на феновете политкоректни послания, а набляга на екшъна – нещо, което много вдига достойнството на филма предвид произхода на Фуко. И разбира се, да не забравя да спомена заслугата на американския автор Ерик Майкрайнц по чиято книга – Хрониките на Преродилия се – е писан сценарият на този наистина качествен екшън.
Началото на филма ни отвежда през 80-те години в Мексико Сити, където млад мъж на име Хенри Тредуей, който, седнал в кожения салон на огромно червено Ферари, се опитва да избяга от група подивели мексиканци и техния водач – касапина Батхърст. Малко преди да се изправи в дуел срещу Батхърст, Хенри се свързва с приятелите си Абел и Леона, които пътуват през Мексико Сити и им съобщава, че е открил високотехнологичен артефакт с мистериозното име Яйцето. Той предава кодирано съобщение, в което описва къде е скрил предмета и предупреждава, че ако Батхърст се докопа до него това ще е краят на света. В крайна сметка Тредуей и Батхърст стигат до дуел, в който и двамата умират в пламтящ строеж на границата със САЩ, а съдбата на яйцето остава неясна. И така до наши дни, когато друг млад мъж – Еван МакКоли обикаля огромните улици на Ню Йорк Сити в търсене на работа. Това обаче е мисия невъзможна тъй като Еван не помни нищо от своето минало, а медицинското му досие мълчи по въпроса като лаконично споменава диагноза „амнезия“. Един ден той започва да страда от кошмари, а след месец установява, че има нов, неподозиран талант – владее бойни изкуства, които никога не е учил и може да кове катани, заострени до съвършенство. Оттук-нататък става интересно.
Бекзрайните е един от най-качествените екшъни, които съм гледал. Филмът радва с бързите развръзки, отсъствието на разтегнати обяснение и сълзливи признания. Той е един от малкото продукти, които се е запазил чист и незасегнат от последните тенденции в кризисния мениджмънт, които застрашават да съборят голяма част от крепостта на Холивуд и постигнатото от поколения трудолюбиви режисьори. Във филма ще се насладим на чудесната актьорска игра на Дилън О‘Брайън, Марк Уолбърг и Софи Кукстън. А самият замисъл е доста интересен – както пише и Майкрайнц в книгите си става дума за хора с много силна аура, които помнят предишните си животи и владеят древни изкуства. Такъв е случаят и на нашия герой, но кой точно е той и кой е неговият враг – вижте във филма, който силно препоръчвам.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари