Батман: Убийствена шега

Batman-The_Killing_Joke_(film)
“Батман: Убийствена шега” /Batman: The Killing Joke/ е най-новият анимационен филм от комиксовата вселена на DC и разширена адаптация на популярен комикс, дело на писателя Алън Мур, известен с Watchmen и “V като Вендета”. Режисьор на продукцията е Сам Лиу, а в главните роли се завръщат звездите от класическата деведесетарска анимация Кевин Конрой и Марк Хамил, даващи респективно гласовете на Батман и Жокера.
Преди да пристъпя към ревюто на филма трябва да призная, че от заклет фен на DC през погледните години охладнях към поредицата, която ме бомбардира с няколко по-скоро посредствени анимации, лигави телевизионни сериалчета, направени като за кифли и бомбастично тъпия “Батман срещу Супермен”. Затова когато “Батман: Убийствена шега” започна безобразно слабо, дори не бях изненадан. Проблемът на филма е, че трябва да екранизира едно комиксче в пълнометражна история и затова съвременните кинодейци е трябвало да добавят нещо от себе си към идеята на Алън Мур. Резултатът е около 30-минутен феминаци шит във възхвала на Батгърл, която пребива красив млад гангстер и притиска Батман да прави секс с нея. Това са родили кухите тикви на сценаристите, през тази мътна вода трябва да прецапа зрителя, за да стигне до ядката на историята, направена по оригиналния комикс. Но, о, чудо! – когато това най-после се случва, сюжетът на Алън Мур тръгва и филмът остава в ръцете на Кевин Конрой и Марк Хамил, нещата наистина се получават.
batman-the-killing-joke-image-1
Същинската завръзка, естествено, се върти около това, че Жокера отново се измъква от Аркам, като оставя визитката си – няколко разложени ухилени трупа. Докато Черният рицар гони Михаля в лудницата, криминалният гений спрасква гръбнака на Барбара Гордън /опротивялата ми до този момент Батгърл, почти се зарадвах на момента/ и отвлича баща й Джим /добре познатият мустакат комисар на Готъм Сити/, като го отвежда в увеселителен карнавал, в който дебнат наети от него изроди. Като паралелен на това сюжет филмът ни представя историята за произхода на ухиления убиец и прави невъзможното, за да спечели съчувствието на зрителя. Както може да се досетите, Батман отива в парка, за да освободи стария си приятел и се стига до конфронтация с Жокера, която завършва със споменатата в заглавието “Убийствена шега”, която наистина е майсторски измислена и поднесена по подобаващ начин и във филма.
the-killing-joke-joker
Като цяло обаче чувствата ми към анимационната адаптация остават леко смесени. Изродските паради, които Жокера организира ми харесаха, финалът е остроумен по гротесков начин, а техническите елементи като рисунък и музика са пипнати, но ужасното начало ми вгорчи впечатленията, а и не съм съвсем убеден, че е добра идея най-легендарният злодей на комиксите да бъде очовечаван със семейната си /и наистина горчива/ драма. Че е задължителен филм за Батфеновете, това е ясно, но за останалите дали има смисъл не знам.

Тагове:  ,

Оставете отговор