Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта

bvsquad2
Ревюто е подготвено от д-р Искрен Иванов
Настъпи моментът, в който най-великите герои на DC влязоха в битка помежду си. Аз обаче бих казал, че филмът ни казва повече, много повече. „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта“ е един филм, колкото хубав, толкова и страшен за нас, феновете на тези герои. Отидох на нощната премиера на филма с определени очаквания, а това, което той ми даде мога да кажа, че е огромна доза емоция. Но да караме наред.
Началото на филма е тежко и до голяма степен определя атмосферата по време на цялата продукция. Сюжетната линия е разделена в няколко основни компонента. В подготвителния компонент ставаме свидетели на най-общите характеристики на двамата герои. По мое мнение и двамата са представени еднакво добре и еднакво пълно. Вторият компонент разкрива психологическите измерения на сблъсъкът между супергероите. Сблъсък, който определено е титаничен, но на фона на всичко останало, което се случва във филма на мен ми изглежда някак по-незначителен. Третият компонент съдържа ключовата развръзка на филма, за която няма да говоря в ревюто за да не ви спойлвам. Както вече каза, атмосферата е изключително мрачна и напрегната, изпъстрена с характерните за Снайдер похвати. Определено мога да кажа, че режисьорът си е позволил да включи хорър елементи и то доста сериозни. Това допринася допълнително за мрачната визия на филма.
Сега, героите. По отношение на Батман бих искал да кажа, че образът коренно се отличава от всички познати до този момент интерпретации за човека – прилеп. Батман определено е „рисуван“ директно от Снайдър тъй като методите, които използва и стратегиите, които гради значително се отличават от Нолъновата версия за “caped crusader”. Тук Батман е носител на справедливостта, но така както я възприема той и така, както я вижда той. В този филм Батман определено може да бъде заблуден и много повече изпъква като боец, отколкото като детектив. Супермен определено въплъщава онова, което всички ние наричаме „добро“. Интерпретацията на образа е изключително сполучливо направена и тук ми се иска да кажа много, но ще стана пристрастен. Но Кларк в този филм е не просто боец и супергерой, той е нещо повече – носител на доброто в този свят. Образът му  контрастира с всички останали и според мен тук някой доста сериозно се е намесил и е помогнал на Снайдер. Лекс Лутър е най-отблъскващият и зъл образ в целия филм. Неговите планове съперничат дори на тези на Жокера и до голяма степен отприщват сили, за които останалите врагове на Батман могат само да си мечтаят. Жената – чудо също присъства във филма макар нейната роля да е по-слабо застъпена. Но това все пак е успешният женски образ, а без него очевидно не може.
bvs-banner

Актьорите. Най-силно представяне за мен във филма направи Хенри Кавил. Той не просто играеше, той се беше слял с образа си. Личеше си, че му харесва да е Супермен и наистина е станал част от това свое „аз“. А постоянната му усмивка вдъхва малко позитивизъм в този тъй мрачен филм. На второ място бих поставил Бен Афлек. Той се справи идеално с ролята на Батман като обаче си личеше дългата подготовка и инструкциите, които е получил от Снайдер. Със сигурност може да играе човека – прилеп отново. Накрая, Джеси Айзенберг. Аз лично не си падам по такъв тип изпълнения. Но за тези, които харесват един актьор да преиграва – ще ви хареса. Но едно мога да заявя спокойно – този човек знае как се играят злодеи. Джеръми Айрънс се справи сравнително добре, макар това да не е моята представа за Алфред. Ейми Адамс поддържа нивото от първия филм, а Гал Гадот направи учудващо добро представяне в ролята на жената – чудо, колкото и малко екранно време да имаше тя.
Наред с всичко това към филма могат да бъдат отправени и следните забележки. На места екшън сцените прекъсват за да покажат драматични епизоди от миналото на героите, които нямат отношение пряко към сюжета. За щастие, в последната битка това го няма. Снайдер е позволил рязък дисбаланс в емоционално отношение – затова смятам, че този филм рязко ще раздели феновете на две. На места се наблюдава включването на герои, които нямат отношение към определен епизод или случка от сюжета. Подобен тип вмъквания свидетелстват за запълване на дупки в сценария. И накрая, но не на последно място, сериозно е застъпен мотивът „разказ в разказа“ – това е добре, но не и когато границите се размият и едното надделее за сметка на другото. Патриотизмът във филма лично на мен ми идва в много.
В заключение, аз еднозначно не мога да отговоря с да или не дали харесвам този филм. Филмът отговори на много от очакванията ми, но и определено вдига много летвата при едно евентуално продължаване на поредицата. Силно се надявам Зак Снайдер да има потенциала да се справи с това, с което се е заел, защото този филм ще увеличи страшно много очакванията на феновете. Не мога да ги приравня, но съвсем спокойно мога да кажа, че за мен този филм ще си остане „по-малкият приятел“ на Черния рицар: Възраждане.

2 коментара за Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта

  • Iskren  :

    Беше една много запомняща се нощ.

  • Alexander  :

    значи, да си кажа мнението, без да ми се сърдите, но това е абсолютна катастрофа. 30-35 динамични минути в края на филма не могат да компенсират два часа локуми в стил “Захарни заводи” /Горна Оряховица/ както казва Сиби Майналовски. Абсолютно съм шокиран, тъй като това са любимите ми супергерои, актьорите са страхотни, ефектите са на ниво /макар, че ако трябва да съм честен, Прояс извади по-добри ефекти за по-малко пари в “Боговете на Египет” преди месец/, но цялостно впечатлението е майка плаче. Снайдер трябва да бъде уволнен на мига, а “Уорнър” да помолят Питър Джаксън да довърши сагата. Друг вариант не виждам.
    П.С. В момента “Дисни”, които по мое мнение вадят филми, въплъщаващи посредствеността /като изкл. Зимния войник/ могат да гърмят бутилките с шампанското, защото трябва да са стъпили на бананова кора, за да не са направили “Войната на героите” по-добър

Оставете отговор