Батман срещу Костенурките Нинджа

Анимациите на DC винаги са носели глътка свежест на феновете и новото им приключение, направено заедно с “Никелодеон”, не изневерява на традицията, като изправя едни срещу други някои от любимите ни герои и злодеи в “Батман срещу Костенурките Нинджа”.

В Готъм Сити има нов враг! Кланът “Фут” предвождан от Шредер извършва серия високотехнологични обири, а Батман се опитва да разбере нещо повече за тях и мистериозните им противници, засечени в града, който се е заклел да пази – четирима братя, които приличат на гущери или… костенурки. В това време Леонардо, Рафаел, Донатело и Микеланджело се срещат с бандата на Пингвина и се чудят дали страховития Черен рицар на града, в който за пръв път са стъпили не е новия съюзник на старите им врагове. В действителност обаче Шредер се е съюзил с Ра’с Ал Гул и Лигата на сенките, обещавайки да им помогне да отровят града в замяна на посещение до Ямата на Лазарус, която би го дарила с безсмъртие. От своя страна, Ра’с или Рейш, както е по-правилно да се каже, е решен да не се занимава лично с противника, който уважително нарича Детектива, затова освобождава всички затворници на Аркам, начело с Жокера… като преди това им дава щедра доза мутаген!

“Батман срещу Костенурките Нинджа” е скандално забавен филм! Той започва атрактивно от самото начало и не спира да атакува зрителя с нон-стоп екшън и уникални бъзици! Батман и Костенурките не са герои, които пасват на пръв поглед, но сценаристите са се справили блестящо със срещата им, която е едновременно забавна и епична! Безброй са намигванията както към митологията на Готъм, така и към тази на нинджите, а двубоите между отделните персонажи са повече от запомнящи се! Уникални са решенията за мутация на злодеите от “Аркам”, като това, че Фрийз става на бяла мечка, а Жокера на кобра, като Караи 😀 Най-надъхващи са дуелите между Батман и Шредер (oh, yeah) и Лео и Рейш (double yeah!!!), като накрая, естествено, има и много пица!

“Батман срещу Костенурките Нинджа” е идеалното супергеройско филмче за лятото! Дърпайте и се кефете!

Ревю на Александър Драганов