В някакъв смисъл “Завръщането на Жокера” е не само епичен завършек на поредицата “Батман от бъдещето“, но и своеобразен връх в развитието на Ди Си. Не става дума дори само за анимацията им. Това е финален щрих от романтичния период на екранизациите им, преди реализма на Нолан и недоразуменията след него. По-важното обаче е, че това е просто един страхотен супергеройски филм, един от най-добрите, които съм гледал.
Бандата на Жокерите, доскоро състояща се от не особено интелигентни хулигани, започва серия от обири, в които задига сложни високи технологии. Тери Макгинис, новият Батман се удивлява на това, а в това време менторът му Брус Уейн иска да се завърне начело на семейната си компания, въпреки преклонната възраст, която е доживял. Но всичко отива по дяволите, когато на фирменото тържество се появява призрак от миналото – Жокера, от плът и кръв, жизнен и злорад, все едно не е остарял и с ден от миналото си на върховен престъпник в Готъм. Брус смята, че това е невъзможно, Барбара Гордън е на същото мнение. Никой от тях не иска да разкрие причините за увереността си пред Тери, а Уейн дори му отнема костюма на Батман, нежелаещ да го пусне срещу чудовището, съкрушило го в миналото, въпреки скептицизма към настоящото му превъплъщение. Но нищо от това няма до помогне – Жокера знае кои са и ще тръгне по петите им…
Наистина шедьовър. Запазва динамичния тон на сериала, но добавя много повече патос. Впечатляващ е начинът, по който е показан ужасът на Батман и Барбара от завръщането на най-ужасния им враг, а когато причината за травмата им се разкрива, зрителят занемява. Жокерът никога не е бил толкова гаден, достигнал дъното на извратената си жестокост. В същото време не би било честно да се каже, че Тери Макгинис е засенчен от него, напротив, точно в този филм той показва, че е не наследник на Батман, а наистина Батман – но в същото време е и себе си, един от най-великите супергерои, измисляни някога.
За десерт мога да похваля техническите детайли – анимация, музика, както и великолепно построената драматургия, подбрала в час и 15 минути истинска епика, но тези неща се подразбират. Това просто е един от най-добрите комиксови филми в историята и ако не сте го гледали, непременно наваксайте. Ако сте, припомнете си го. Заслужава го.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари