Докато ровех из домашната си библиотека, открих едно съкровище, което днес вече е истинска библиографска рядкост — комикса по „Батман завинаги“, издаден у нас през 1995 година под знака на „Егмонт“. Красивите илюстрации и стегнатият сценарий, който сякаш оптимизира историята на филма, ме върнаха в детството и ми доставиха неподправено удоволствие.
Нов злодей се е появил в Готъм Сити — Двуликия, бивш прокурор, залят с киселина, която е обезобразила лицето и разклатила разсъдъка му. В резултат той се е превърнал в психопат убиец, ненавиждащ Батман, изпратил го в лудница. Двуликия непрекъснато измисля нови и нови планове, с които да примами супергероя в смъртоносен капан. При една от зловещите му атаки загива семейството на младия акробат Дик Грейсън, когото Брус Уейн приютява в дома си, без да подозира, че така излага тайната си самоличност на риск. Междувременно лудият учен Едуард Нигма разработва нова технология, която застрашава умовете на всички жители на града. А когато новият злодей се съюзява с Двуликия, става ясно, че Батман ще има нужда от помощ…
Навремето много харесах пъстрия и ведър „Батман завинаги“, дошъл след прекалено мрачния и на моменти уродлив „Батман се завръща“. Днес ценя този филм още повече предвид обсесията по, според мен, изкривената версия на героя, наложена от екранизациите по Франк Милър. Но не съм сляп за недостатъците му — злодеите понякога се лигавят прекалено много, а сюжетът е доста хаотичен, макар че на мен винаги са ми допадали тандемът между Батман и Робин, както и романтичната линия с д-р Меридиан.
Комиксът обаче стяга историята и я разказва в сбит вид, който премахва моментите, каращи те да се чувстваш неловко — онова, което днес наричаме криндж. В резултат сюжетът се поглъща на един дъх, а Батман не губи нищо от своята готина харизма. Робин, Двуликия и Гатанката дори печелят от лаконичността — младият супергерой не изглежда толкова лекомислен, а злодеите са по-рязки и по-заплашителни.
Илюстрациите отлично улавят колко шарена беше визията на режисьора Джоуел Шумахер. Цветовете са използвани майсторски, а благодарение на тяхната яркост нощният фон изглежда дори по-въздействащ, отколкото във филма. Възможно е да виждам всичко това през очилата на носталгията, но е факт, че се забавлявах истински при препрочитането на този комикс. Не смея да го препоръчвам, защото цените при антикварите са кило кръв и литър кожа, но ако и вие го пазите някъде из домашната библиотека, изровете го и си подарете един приятен половин час. Струва си.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари