Класическата книга “Бамби” на Феликс Залтен, вдъхновила едноименния филм на Уолт Дисни, излиза за пръв път на български език през 1934-та година, още по царско време. Е, аз не успях да се сдобия точно с това издание, но си закупих томчето от колекцията “Любими детски романи” на ПАН и го прочетох, за да направя ревю в Цитаделата. Силно произведение, но не бих казал, че е подходящо за най-малките читатели. Залтен разглежда темите за смъртта и страданията на животните дори по-болезнено, отколкото го прави Дисни, като с това донякъде наподобява по-късно написания шедьовър “Хълмът Уотършип” на Ричард Адамс, макар “Бамби” да няма чак такава сила (при книгите, при филмите нещата се обръщат).
Бамби е името на младото сърненце, което се ражда в гората и бива приветствано от животните като нов принц. Романът проследява неговия живот от раждането до старостта, плахите първи стъпки, изпълненото с въпроси детство, възмъжаването и идващата с него луда любов по Фалине, битките с други мъжкари, възрастта и придружаваща я мъдрост. През цялото време това се преплита със страха от човека, изписван с главни букви като Господ и възприеман като жестоко и всесилно същество от горските животни заради ловните експедиции, които предприема. В биографията на Залтен пише, че самият автор е бил ловец и аз съм много изненадан от това, тъй като романът му доста правдиво описва колко злокобна е тази практика. Все пак като нейна контра е познанството на Бамби със Стария, княза на гората, създание с изключителна мъдрост, стоически научило се да оцелява в живота, но накрая все пак показало голямата си любов към принца.
“Бамби” е книга, писана в началото на 20-ти век и като такава има някои от предимствата на онова време – живописни и вкусни описания, продиктувани от богатите познания за природата, които авторът има и умело преведени на български език от Ваня Кръстева. Младият читател би се обогатил само от знанието за имената на различните растения и животни, описани от Залтен в романа му. В същото време дете би се потресло от различните описания на смърт, най-често причинена от човека, но понякога и от животните сами едни на други. “Бамби” не е подходяща, ако искате да запазите невинността на малкия човек и макар да не достига гадостите на Акиф Пиринчи в “Котки”, на моменти е дори по-брутална от “Хълмът Уотършип” на Адамс, а това не е за подценяване.
Ревюто на книгата не би било пълно, ако не направя сравнение и с филма. Съзнавам, че ще влудя литераторите, но моето лично мнение е, че както и при “Стюарт Литъл” на Е.Б. Уайт и тук холивудската адаптация е облагородила оригинала. Дисни е запазил темата за израстването от книгата, компанията му е използвала някои от най-силните й теми и за първата, и за втората част, не е пропуснат и момента с ловците, но е премахната грозотата на историята, запазвайки само красивото. Може би не е за пропускане и моментът, че филмът пресъздава картини от американската природа, докато книгата от европейската. Това определено ги поставя в алтернативни светове, ако можем да използваме съвременната терминология.
Въпреки всичко изброено дотук, “Бамби” си заслужава прочитането. Книгата не е перфектна, но е литература, а това прави впечатление в нашето време, когато четивата контрастират между словоизлияния в стотици страници и елементарен диалог като от тийн ситком. На този фон романа на Залтен ще напомни на посегналия към него за класическите произведения за животни от автори като Джек Лондон, Джеймс Оливър Кърууд и Ръдиард Киплинг, но с уговорката, че има свой собствен, континентално европейски вкус. Подходяща за ценители.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари