“Аристотел и Данте се гмурват във водите на света” е роман за израстването от писателя Бенджамин Алире Саенц, един от най-големите творци за юноши в света днес. Той е продължение на превърналата се във вече класика “Аристотел и Данте откриват тайните на вселената“, като българският превод отново е поверен на майсторката Деница Райкова, известна и с работата си по книгите на Сюзан Колинс. У нас поредицата излиза благодарение на издателство “Сиела”.
Аристотел Мендоса е открил истината за себе си – че не просто е приятел на харизматичния Данте Кинтана, но и е влюбен в него. За щастие, другото момче отвръща на чувствата му, но проблемът е, че годините не са никак лесни за такава връзка. Времето е краят на 80-те години в САЩ, а пандемията от СПИН върлува, като отнема живота на хиляди, най-вече гей мъже, за които обществото нехае. За да оцелее, Ари ще трябва да се научи да допуска повече хора в живота си и да се довери на приятелите, които го обичат, но за да загърби миналото, ще трябва също така и да се изправи срещу него, посещавайки в затвора своя брат Бернардо, лежащ, задето е отнел живота на транс човек…
Саенц определя втората книга от поредицата си, която внимателно подготвя няколко години, като далеч по-зряла от първата. Макар да не е мрачна като Last Night I Sang to the Monster, която според мен му е още по-силна, “Аристотел и Данте се гмурват във водите на света” действително е епична като размах книга, която разгръща през погледа на Ари множество човешки съдби, като в същото време показва и неговото израстване. Стилът на автора, който освен проза пише и поезия е омагьосващ, той знае кога, точно и как да го каже, а колегата Райкова пък от своя страна успява да го предаде по такъв начин, че да звучи идеално и на български. Удивително е, че Алире Саенц се заема да нищи много тежки проблеми като хомофобията, приемането на самия себе си и престъпленията по омраза, но го прати по такъв начин, че никога да не звучи като просто като политкоректен, а напротив, изразява човешки нещата и именно затова е толкова убедителен. Книгата не се свени и от темата за смъртта, която присъства, особено във втората част, но макар да носи меланхолия, “Аристотел и Данте се гмурват във вълните на света” не е депресарска, напротив, пожеланието й е оптимистично и е за живот, а не за смърт.
Накрая на ревюто би се очаквало да дам оценка спрямо първата книга, но аз не бих искал да наричам продължението й по-добро или по-лошо – то е различно и силно само за себе си, макар прочитането на първата част да е задължително за оценяването на втората. Със сигурност обаче Саенц е писател, който ще продължа да чета – изящното му перо и силни умения в изграждането на пълнокръвни психологически портрети го правят може би най-добрият автор на юношеска литература днес.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари