Арагорн

Арагорн

 

Author: kattiebrie
Date: 11.07.2007

Име на героя: Арагорн
Наричан още: Elfstone, Strider (Бързоход), Longshanks, Wingfoot, Elessar, Thorongil, Estel, Telcontar, The Dunedan, the Renewer, Isildur’s Heir
Поредица: The Lord of the Rings
Раса: Човек
Пол: Мъж
Клас: войн/скиталец
Характер: Добър
Обща характеристика:
Арагорн II, пряк наследник на Исилдур, впоследствие крал Елесар Телконтар, владетел на обединените Гондор и Арнор, е един от основните образи в Толкиновия “Властелинът на Пръстените”.
Животопис:
Роден на първи март 2931 година от Третата епоха (по летоброенето на Гондор). Майка му била Гилраен Прекрасната, а баща му Араторн II, син на Арадор. Когато Арагорн бил само на две години Араторн бил убит от Урук-Хай и затова Гилраен завела сина си в Ломидол, където бил отгледан от Елронд. Там бил наричан с името Естел (което означава “надежда”), тъй като майка му се страхувала, че ако истинската му самоличност като потомък на Елендил и наследник на Исилдур бъде разкрита, Арагорн може да бъде убит, също като дядо си и баща си. Елронд го приел като собствен син и много се привързал към него. Когато Естел станал на 20 години, Елронд му разкрил истинското му име и родословие и му дал пръстена на Барахир и останките от Нарсил, меча на Исилдур. Същия ден Арагорн за първи път срещнал Арвен, дъщерята на Елронд (която досега била при баба си в Лотлориен и затова Арагорн никога преди това не я бил виждал). Той се влюбил от пръв поглед в нея. Скоро Арагорн заминал от Ломидол. В продължение на 30 години се борил против Саурон. Междувременно се запознал с Гандалф Сивия (2956), с който станали първи приятели и от когото научил много неща. По съвет на Гандалф, той и неговите последователи Дунеданците (последните останали от този род, на които Арагорн е водач) започнали да пазят Графството (малка земеделска област в Ериадор, населявана от Хобити). В периода 2957 – 2980 Арагорн предприел многобройни пътувания и служил и на крал Тенгел от Рохан и на Ектелион II, наместника на Гондор под името Торонгил (в превод “орелът на звездата”). През 2980 посетил Лориен, където за втори път срещнал Арвен. Когато го видяла след дългата раздяла чувствата й вече били ясни, а съдбата й – решена. Елронд бил против, не можел и не искал да позволи на дъщеря си да се откаже от своето безсмъртие заради един обикновен човек, пък бил той и наследника на Исилдур. По време на разговора, които двамата провели Елронд споменава, че Арвен “няма да стане съпруга на който и да било друг освен на крал, покорил едновременно и Гондор и Арнор”. След това двамата не говорили повече по този въпрос. Малко по-късно Гилраен се завърнала в Ериадор и заживява там самотно.
Започнала така наречената “Война на пръстена”. Гандалф започнал да подозира, че пръстенът, който Билбо е намерил по време на приключението им заедно (виж “Хобитът”) е Единствения и изпратил Арагорн в Рованион да търси създанието Ам-Гъл, което някога е притежавало Пръстена. Мисията на Арагорн била успешна и след като заловил Ам-Гъл, той го завел при елфите в Мраколес.
И оттук започват събитията, описани във “Властелина на Пъстените”. Арагорн се появява за първи път в Брее, в “Скокливото пони”, където се срещнал с хобитите (Фродо, Сам, Мери и Пипин) и, макар и трудно, успял да ги убеди, че е приятел на Гандалф. Тъй като по неизвестни причини магьосникът не се е появил в Брее на оговорената по-рано среща, Арагорн е този, който придружил хобитите до Ломидол, където трябвало да занесат Пръстена. По пъти срещнали много опасности, включително и били преслевани от Черните конници (Назгулите, Духовете на Пръстена), но благодарение на умелото водачество на Арагорн, успели да стигнат до Последния гостоприемен дом (Ломидол). Там се събирал Съветът на Елронд, на който трябвало да се реши съдбата на цялата Средна земя, а именно – какво да се прави с Пръстена. Решено било, че Пръстенът трябва да се унищожи – трябвало да се хвърли обратно в Съдбовната планина, където бил изкован. Така се стигнало до сформирането на Задругата на пръстена – група от деветима души, представители на различните раси в Средната земя. Тя включвала четиримата хобити (Като Фродо бил Носителят на Пръстена), Гандалф (който вече бил пристигнал в Ломидол), Леголас – представител на елфите, гимли – на джуджетата, а от хората – Боримир, синът на Денетор, Наместника на Гондор и… Арагорн. Преди заминаването на Задругата Нарсил бил изкован отново и наречен Андурил.
И така започнало пътуването им. След битката с Балрога, когато Гандалф пада от моста на Хазад-дум, Арагорн станал водач на групата. След кратък престой в Лориен Задругата продължила по река Андуин. Вече започвали да се появяват разногласия относно по-нататъчните им действия. Дори Арагорн започнал да се колебае – първоначално възнамерявал да отиде в Гондор, за да помогне, но след смъртта на Гандалф се чувствал отговорен за Фродо и не можел с леко сърце да го изостави. Тогава, при Парт Гален били нападнати от Урук-хай – Мери и Пипин били отвлечени, а Боромир – убит. Малко по-рано Фродо и Сам тайно тръгнали към Мордор. Задругата се разпаднала.
След ритуалите по погребението на Боромир на Арагорн отново се паднал сложният избор – дали с Леголас и Гимли да тръгнат след Фродо и Сам или след орките Урук-хай, за да спасят Мери и Пипин. В крайна сметка, дори и да тръгнели след Носителя, нямало да му бъдат от кой знае каква полза, затова тримата тръгнали след орките. Благодарение на следотърсаческите умения на Арагорн успели да намерят правилната посока (а и елфическа брошка, нарочно изпусната от единия хобит), но Урук-Хай все още имали преднина. Пътят им ги отвел през Рохан, където срещат Еомер, Трети маршал на Пределите и племенник на роханския крал Теоден, който, заедно със своя еоред, е преследвал група орки в района. Не били видели хобити сред тях, но оцелели нямало. Въпреки всичко Арагорн, Леголас и Гимли отишли до мястото, където се била провела битката. Там скиталецът намерил следи, от който ставало ясно, че има надежда Мери и Пипин да са още живи и които ги завели в гората Фангорн, намираща се наблизо. Не открили хобитите, но срещнали Гандалф Сивия, вече Гандалф Белия, който бил отново върнат към живот, за да продължи мисията си срещу Саурон. Магьосникът им казал, че полуръстовете са на сигурно място, при ентите. Четиримата отишли в Едорас, където Гандалф освободил крал Теоден от магиите на Саруман и му помогнал да подготви рохиримите за битка срещу Саруман.
Арагорн взел дейно участие в битката при Шлемово усое. След това, за да отклони вниманието на Черния Владетел от Фродо и пръстена, използвал палантир и разкрил на Саурон, че е наследникът на Исилдур. Саурон предположил, че Единственият е у него и това довело до много по-ранна атака от негова страна над Минас Тирит, отколкото се очаквало.
После Арагорн минал по Пътеките на мъртвите и принудил призраците на клетвопрестъпниците да му се подчинят, като с тяхна помощ успял да победи пеларгирските пирати и да завземе корабите им. С тези кораби той се притекъл на помощ на обсадената крепост Минас Тирит и появяването му довело до обрат в хода на битката при пюПеленорските поля.
После Арагорн се разкрил като законен наследник на гондорския престол. Излекувал Фарамир, син на Денетор и брат на Боромир, койото бил смъртно ранен и това още по-силно затвърдило претенциите му (защото е казано “Ръцете на краля са ръце на лечител”). Крал Елесар Телконтар е короняясан на 1 май – той е 26ия крал на Арнор, 35ия на Гондор и първия на Обединеното кралство на Арнор и Гондор; на Средигодишния ден се жени за Арвен.
Управлението му продължило до 120 година от Четвъртата епоха. След смъртта си е наследен пт своя син Елдарион. Арвен се отказала от безсмъртието си, толкова голяма била обичта й към Арагорн.
За разликите с филма: Във филма има няколко основни разлики с книгата (при образа на Арагорн)
1) Андурил е изкован чак в третия филм, “Завръщането на Краля” и чак тогава даден на Арагорн, а не преди заминаването на Задругата от Ломидол.
2) Арвен му дава The Evenstar pendant, красив медальон, като символ на тяхната любов.
3) В Двете кули, когато Рохиримите се местят от Едорас към Шлемово усое са нападнати от варги, а Арагорн пада от една скала. Успява да оцелее (приземил се е в реката) и в последствие е спасен от Брего, конят на Теодред, сина на Теоден.
4) Любовния триъгълник Арагорн – Арвен – Еовин. В книгата това нещо е най-малкото немислимо.

Цитати:

I am Aragorn son of Arathorn; and if by my life i can protect you I will, you have my sword.

“You draw far too much attention to yourself, Mr. Underhill”

Aragorn: Are You frightened? Frodo: Yes… Aragorn: Not nearly frightened enough. I know what hunts you.

“I am Aragorn son of Arathorn, and am called Elessar, the Elfstone, Dunadan, the heir of Isildur Elendil’s son of Gondor. Here is the Sword that was Broken and is forged again! Will you aid me or thwart me? Choose swiftly!”

“Et Eärello Endorenna utúlien. Sinome maruvan ar Hildinyar tenn’ Ambar-metta!” (‘Out of the Great Sea to Middle-earth I am come. In this place will I abide, and my heirs, unto the ending of the world.’)

‘No!You have conquered. Few have gained such a victory. Be at peace! Minas Tirith shall not fall!’

“Alas!Thus passes the heir of Denethor, Lord of the Tower of Guard! This is a bitter end. Now the Company is all in ruin. It is I that have failed. Vain was Gandalf’s trust in me. What shall I do now? Boromir has laid it on me to go to Minas Tirith, and my heart desires it; but where are the Ring and the Bearer? How shall I find them and save the Quest from disaster?’

“I see in your eyes the same fear that would take the heart of me. The day may come when the courage of Men fails; when we forsake our friends and break all bonds of fellowship; but it is not this day — an hour of wolves and shattered shields, when the Age of Man comes crashing down — but it is not this day!!! This day we fight! By all that you hold dear on this good earth — I bid you stand!”

Оставете отговор