Скъпи приятели на Цитаделата, ето ни отново заедно в поредното ни ревю, където ще ви представим историята на френския трилър Антрацит, който излезе тази година по Нетфликс. Хубаво е, че наблюдаваме все повече опити на европейското кино да лансира продукцията си на пазара, защото както се оказа и от този сериал – то има какво да даде. Създаден от екипа на група френски режисьори, Антрацит представя на вниманието на зрителите един доста наболял проблем – ръстът на религиозно – фанатичните движения, които поставят под въпрос редица фундаментални ценности, върху които почива красотата на европейската култура. Това послание, внимателно и ненатрапчиво преплетено с много интрига и хорър елементи ми даде повод да поработя върху това ревю, което подготвих специално за вас – нашите фенове.
Действието в сериала се развива в китно алпийско градче, чиито жители пазят ужаса за престъпленията на тайнствен езотеричен култ, някога подлагал на системен тормоз техните предци. Отвличания, изнасилвания, мрачни ритуали, кръвосмешения, ритуални убийства – това са само част от кошмарните деяния, които последователите на движението извършват с онези, които отвличат в името на светлината. След години на система съпротива, култът бива окончателно елиминиран, а неговият вожд и идеолог – Кейлъб Джохансън – затворен в местната лудница заедно със своите съмишленици, които съдът обявява за невменяеми. След десетилетия на спокойствие, журналистът Солал Хейлман открива, че в планината отново започват да изчезват мистериозно хора, чиито тела никога не биват намирани, а пастирите, които водят овцете си говорят за мистериозни рогати фигури, които надничат зад дърветата. По време на разследването си Хейлман изчезва мистериозно, но кметът на градчето категорично отказва да поднови разследването срещу култа. Така стигаме и до нашите герои – дъщерята на Солал – Ида, която – придружена от своите приятели Жаро Гаци и Ромео Делуча тръгват по петите на изчезналите.
Антрацит е един от онези европейски сериали, които се опитват да обхванат няколко послания наведнъж. Ненатрапчив и балансиран, филмът дава една реална картина на идеологии като дугинистката. Макар и доста откровен в съдържанието си – предвид факта, че зад злодеите стоеше мощна руска групировка – сериалът представя действителност, на която всички ние сме свидетели. Ето защо считам, че наред със своите художествените достойнства, Антрацит е изключително информативен и от гледна точка на днешните реалности. И, разбира се, да не забравим да отбележим най-важното – още една точка в отбора на европейските сериали.
Ревю на доц. д-р Искрен Иванов
Последни коментари