Привет, скъпи читатели, отново сме с рубриката ни за интервюта, като в днешното й издание разговаряме с един от най-интересните гласове на фантастичния жанр у нас, а именно с писателката Анна Гюрова, авторка на сборниците “Градът на скелетите” и “Градът на статуите”.
Здравей, Ани и ти благодаря, че се съгласи да дадеш интервю пред Цитаделата, за нас е чест. Представи се с няколко думи на читателите ни!
Благодаря за поканата!
Завършила съм СУ „Св. Климент Охридски“ и съм защитила докторантура по специалността физикохимия. Понастоящем работя като главен асистент и учен-изследовател. Страстен читател съм и автор на самостоятелните книги – „Градът на скелетите“ (2017, изд. Гаяна) и наскоро излязлата „Градът на статуите“ (2021, изд. Ерго). Участвам в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016), „Детство“ (2016), „Вой“ (2017), „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), „Лабиринт на любовта“ (2018), „Под знака на Фортуна“ (2018), „Ужас“ (2021) и др. Членувам в два писателски клуба – „Фортуна“ и „Lazarus”. Мои разкази са награждавани на редица литературни конкурси, шест от отличените истории намират място на страниците на „Градът на статуите“.
Кога се появи интересът ти към писането? Разкажи ни нещо повече за първите си творчески опити!
Първите ми истории се появиха спонтанно след особено ярки приключенски сънища с фантастични елементи. Това ми се случи чак след тридесетгодишна възраст, вероятно дотогава житейските впечатления и изчетените книги са се трупали до достигане на „критична маса“. Признавам си, че последва период, когато взех съзнателно решение да не пиша, защото ми отнемаше време от „важните“ неща, но тогава се почувствах дълбоко нещастна и накрая се предадох.
Ти си известна с творби в жанровете фентъзи, магически реализъм и хорър. Как се насочи към тях и имаш ли любимец между трите?
Не съм се насочила към тях, те ме избраха :). Никога не решавам предварително в какъв жанр да пиша. За мен са важни добрата история и интересните герои без значение на стила. Но все така се случва, че идеите и въображението не могат да се поберат в границите на реализма и политат към фантастичните селения. Затова творя в магически реализъм и фентъзи, с известна слабост към първия жанр. Използвам елементи на психологически хорър, също и на романтика, драма, хумор и други, но само в отделни случаи това се оказва основният стил на дадено произведение.
Първата ти самостоятелна книга е “Градът на скелетите”, която наистина направи впечатление на читателите през 2017-та година. Разкрий ни нещо повече за това как я приготви!
Тъй като образованието ми не е филологическо, нито дори хуманитарно, дълго смятах, че разказите ми не са достатъчно добри, за да бъдат публикувани в самостоятелна книга. Станах част от интернет група с кодовото название ЛП, където споделяхме лични произведения по предварително зададени теми (дума, фраза и др.). Мнозинството от разказите в „Градът на скелетите“ са вдъхновени от моите другарчета от тази група, за което ще им бъда завинаги благодарна. Човекът, който ме накара да повярвам в себе си, беше Валентин Попов, добър приятел и писател. Той успя да ме убеди да изляза от черупката си и да направя решителната крачка към публикуването на самостоятелна книга.
Съвсем скоро на книжния пазар излезе и втората ти самостоятелна книга, “Градът на статуите”. По-трудно или по-лесно е да издадеш втора книга? С какво “Градът на статуите” е различен от “Градът на скелетите”?
От психологическа гледна точка е по-лесно с втората, бариерата е премината веднъж и можеш да черпиш опит от преживяното. През годините между двата сборника съм се стремяла да се развивам, да се уча и да експериментирам. Струва ми се, че „Градът на статуите“ е по-зряла книга в някои отношения, но предпочитам читателите да си кажат мнението, а не аз да си хваля гарджето :). Различното е също и във факта, че „Градът на статуите“ се финансира от Издателство „Ерго“ и Мартин Христов, за което съм изключително признателна.
Ти си търсен автор и неслучайно имаш редица участия по сборници. Сподели малко повече за проектите, в които си участвала с други автори!
Участвала съм в сборници като „451 градуса по Бредбъри“ (2015), „По крилете на гарвана“ (2016) и „Зовът на Лъвкрафт“ (2018), съставени от наградените разкази в едноименните конкурси на изд. Гаяна. Покрай тях се запознах с качествени български автори, от които научих много. Проектът „Детство“ (2016) бе с благотворителна цел в помощ на медицински център за деца, болни от диабет. „Лабиринт на любовта“ (2018) включва произведения, отличени на конкурса на списание „9 месеца“, там получих втора награда. „Вой“ (2017), „Ужас“ (2021) и „Под знака на Фортуна“ (2018) са чудесни клубни сборници на „Лазарус“ и „Фортуна“, в които имах честта да участвам. Ще спомена и „Сказанията на стрикса“ (2019), където бях поканена от изд. Ивипет да публикувам фантастичен разказ.
Членуваш в клубовете “Лазарус” и “Фортуна”. Какво ти е мнението за клубния живот в страната? Смяташ ли, че има достатъчно интерес към българския писател?
Не е тайна, че няма достатъчно интерес към българския писател. Именно затова смятам, че авторите трябва да се подкрепят помежду си, да работят върху качеството на произведенията си и популяризирането им, а не да спорят кой е по-по-най. Добра инициатива в това отношение са клубните сборници и организираните конкурси („Кошмари“ на „Лазарус“ и „Мостове“ на „Фортуна“). Скорошен положителен пример е и събитието „Десант на книгата“ в Русе, чиито съорганизатор беше клуб „Фортуна“ и което даде възможност за представяне на самостоятелни автори и малки издателства на широката общественост.
В последния сборник на “Лазарус”, озаглавен “Ужас”, имаше разказ с Марин Трошанов. Според мен, а и не само, той е сред най-силните творби в антологията. Лесно ли се сработихте с Марин и приятна ли беше съвместната работа?
Беше приключение, но не от лесните – особено за горкия Марин :). С него прилагаме различен подход към писането – той има навика да прави подробен план и преди да се захване с разказ/роман, вече знае всичките му обрати и дори края. Мисля, че без това му умение би било сложно осъществяването на съвместен проект. От друга страна, моя милост сяда пред компютъра единствено с усещането за идея, без никаква представа как ще се развие действието. Оставям историята да ме води с неочакваните си криволици. Тъкмо затова „В името на изкуството“ излезе извън предварителната рамка и тръгна по собствен път. Смятам, че успяхме да комбинираме силните си страни и впрегнахме въображението си в невероятен творчески експеримент.
Зад всеки добър писател има много прочетени книги. Кои са любимите ти творби във фантастичните жанрове? А любимите автори?
Ако започна да изброявам любимите си творби във фантастичните жанрове, няма да ми стигне денят :). Затова ще спомена имената на малка част от любимите автори с уговорката, че списъкът е силно съкратен: Урсула Ле Гуин, Филип Пулман, Габриел Гарсия Маркес, Дафни дю Морие, Стивън Кинг, Хауърд Лъвкрафт, Хърбърт Уелс, Йон Айвиде Линдквист, Патрик Зюскинд, Михаел Енде и много други.
През последните години фантастичният жанр се наложи като водещ в киното. Следиш ли жанровите премиери на голям екран? Имаш ли фаворити от произведенията в седмото изкуство?
Личното ми мнение е, че през последните години като цяло фантастичният жанр в киното се изразява най-вече в използване на максимум визуалност (специални ефекти), много екшън и минимум история с двумерни герои. С някои изключения най-вече в азиатското кино. Ако трябва да посоча фаворити в седмото изкуство във фантастичните жанрове, повечето са по-стари. Списъкът отново е силно съкратен: „Лабиринтът на фавна“, всички филми на Емир Кустурица, „Странният случай с Бенджамин Бътън“, „Плезънтвил“, „Формата на водата“, „Матрицата“, „Властелинът на пръстените“, „Хари Потър“, „Дракула“ (по Брам Стокър), „Уилоу“, „Пурпурният връх“, „Патрул във времето“, „Братството на вълците“, „Черният лебед“ и много други.
Имаш ли вече планове за следващи публикации? Можем ли да очакваме нещо ново от теб?
Тъй като едва ли ще успея да се откажа от писането, предполагам, че ще продължа да публикувам :). За конкретни планове е рано да се говори, в момента още съм заета с кампанията по разпространението на „Градът на статуите“.
Какво ти е мнението за Интернет-пространства за жанра като сайт “Цитаделата”? Ти би ли публикувала творби онлайн?
Мисля, че интернет-пространствата за жанра като сайт „Цитаделата“ са полезни за феновете, дават идеи за филми и книги. Бих публикувала онлайн, но ограничено, тъй като сред изискванията на всеки литературен конкурс е творбата да не е била пускана в интернет, освен това трябва да се съобразя с правата на издателя.
Кажи нещо за довиждане на нашите читатели! Благодаря за интервюто!
Пожелавам на читателите да намират време за своите интереси – за заниманията, книгите и филмите, които им харесват, да се развиват и да следват собственото си щастие по начина, по който те го разбират.
И аз благодаря!
Интервюто взе Александър Драганов
Последни коментари