Редовните читатели на сайта са забелязали, че през последните години обръщаме все повече внимание на анимацията – главно японска, по-рядко китайска, американска или европейска. Къде обаче е ролята на българското рисувано кино? Отговор на този въпрос може да получите от книгата “Анима.бг” на Боряна Матеева, в която са събрани нейни статии за историята на това направление във филмовото изкуство. Оказва се, че българската анимация има същинска школа, която в миналото е носила много награди на родината ни, а и до днес остава силна, макар и повече сред любителите на фестивалното кино.
Книгата започва с уводни думи, след които има няколко статии, представящи поглед върху цялостното развитие на изкуството у нас. Авторката разказва за динамичното развитие на анимацията в България, започнало през 50-те години, като много бързо то преминава от формата на приказка към притча. Между редовете оставя впечатлението, че това е донякъде и заради бюджетни ограничения, но всъщност основната причина, маркирана от Матеева, която и родителите ми (също кинокритици) потвърдиха е, че по езоповски начин могат да се кажат неща, които идеологически иначе не биха били позволени в игрален филм. Затова родната школа е на място сравнена и с тази в Загреб, тогава Югославия, където също има подем на този тип кино. Много ми хареса и неофициалното съкращение на българската анимационна школа – БАШ!
Следващата част от книгата е посветена на режисьорски портрети, като Боряна Матеева представя най-големите творци на анимация у нас, започвайки от доайена Тодор Динов и продължавайки веднага с Доньо Донев, наричан някога “българския Уолт Дисни”, като от книгата научих фантастичната новина, че неговата поредица “Тримата глупаци” е имала свой мърчандайз у нас и това е една от причините да бъде сравнявана с “Мики Маус”. Интересното при автора е стремежът “душичката” на филмите му да е българска. Зарадвах се, че в представянето на Донев е отделено място и за любимия ми български анимационен филм “Умно село”. Сред другите големи творци представени в книгата са Слав Бакалов, Анри Кулев, както и чичо Тони – Антон Траянов.
“Имат дума авторите” е серия от интервюта на Боряна Матеева с наши аниматори, от които научаваме много за трудностите и предизвикателствата при правенето на такива филми в България, особено по време на 90-те години, когато заради икономическата криза киното у нас изпада в криза. За щастие днес се наблюдава съживяване и надеждата е, че традициите на БАШ ще бъдат продължени. Интересно впечатление в разговорите с авторите ми направи тяхната неприязън към компютърната анимация, нещо, което поне донякъде споделям.
Авторката Боряна Матеева. Снимка: БНР
“Световен фестивал на анимацията във Варна” е посветена на най-голямото събитие за рисувани филми у нас, организирано от големия Анри Кулев и превърнало се наистина в мащабна сбирка, възкресена след години на забвение. Статиите на Боряна Матеева ни пренасят в дните ма фестивала, а към тях са добавени и интервюта с участници и победители, даващи ни интересен поглед “от кухнята”.
Следва още една част за “Фестивали и семинари”, както и преглед на книгите, писани преди това за българска анимация, кратка част за “Филми и изложби”. На края на книгата, след послеслова и библиографията са упоменати чуждестранни отзиви за нашата анимация, приложени са и кадри от известни български анимационни филми.
Като цяло “Анима.bg” e страхотна книга за хората, които се интересуват от българско кино и искат да разберат нещо повече за родната анимация и как тя се е правила тя през годините. Поздравявам Боряна Матеева за положения труд и сладкодумния изказ, с който ме потопи в този чудат свят, а на нашенските творци пожелавам да не се предават и да продължават да творят.
И за десерт – любимия ми български анимационен филм, невероятния “Умно село” на Доньо Донев:
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари