Ангелски свят

Ревю на Ивета Станиславова

Малко преди Зимния панаир на книгата издателство ЕМАС предложиха на пазара много очакваното, поне за мен, продължение на история на Пенрин. Книгата се казва „Ангелски свят”, макар аз лично да намирам заглавия като „Демонски свят”, „Адът на земята” или „Болния мозък на един извратен автор” като много по-подходящи. Продължението е много силно като история и като отпечатък в съзнанието. Отдавна не бях попадала на книга, която чета на почивки по необходимост.

Пенрин е спасена от гнездото на ангелите. Съпротивата е извършила успешно нападение срещу гнездото и сега от руините оцелелите се опитват да избягат. Пенрин е намерила сестра си, но това което представлява Пейдж сега е много по-ужасно от парализираната ѝ сестричка. Пенрин е ранена – ужилена от едно от новосъздадените чудовища на ангелите. Наричат ги скорпиони. Създадени са да живеят чрез изсмукване на живот от хора, оставящи ги съсухрени и може би по-зле от мъртви.

Пенрин отново се оказва в редиците на съпротивата заедно с майка си и сестра си. Сестрата обаче буди страх и недоверие у хората, а майката шизофреничка не е по-добра компания. Самата Пенрин не си помага сред хората, защото след като Рафи я изнася на ръце от гнездото, тя вече е възприемана като една от врага. Трите трябва да се научат да живеят една с друга и отново да свикнат с обкръжение от хора. Обаче това никак не е лесно когато хората не ги харесват, а ангелите пускат скорпионите си по петите на последните оцелели.

Рафи от друга страна се учи да живее с новите си крила – тези на демона Белиал. Той е беглец и в същото време ловец. Трябва да намери своите крила, които са пришити към гърба на демона. В същото време трябва да внимава защото неговите събратя знаят, че е мъртъв, а и прилеповите криле никак не помагат.

Сега Пенрин трябва да намери начин да оправи сестра си или поне да намали болката ѝ. Пейдж е по петите на своите създатели. Рафи трябва да си върне крилата и живота. А там където се преплитат целите може да е началото на края.

Книгата проседява историята веднага след първата. Ангелите стават все по-силни, изродите все повече, а хората все по-малко. Определено ми харесва все повече образа на Пенрин. Допада ми това, че самата тя не се възприема като герой. Останалите хора пък я приемат за един от изродите. Семейството ѝ все още е това, което я крепи и я тика напред. Ужаса расте все повече и оцеляването става все по-трудно. Допадна ми, макар и да ме ужаси бая, света как се разви. Чудовищата са определено плашещи и благодарение на тях книгата си е вече истински „дизастър”. А момента, в който се разбра че на ангелите помагат амбициозни хора толкова ми напомни на действителността, че се почудих как не се е случило все още.

Сега вече ще чакам третата с нетърпение. Искам да разбера как точно или може би дали Пенрин в крайна сметка ще оцелее. Сигурна съм само, че майка ѝ няма да се даде – лудите и пияните Бог ги пази. А за Пейдж – лично се надявам ада да приключи. Но това са само мои спекулации – ще чакам издателство Емас да ме зарадват с последната част за да разбера.