Анаконда (2024)

anaconda 24

След редица продължения класиката “Анаконда” се сдоби и с китайски римейк, излязъл преди броени дни в Интернет. Направен с амбицията да е конкурент на хита за праисторическа акула “Мега звяр”, той за съжаление е доста по-ниска топка филм, като отстъпва и на старата си американска версия, въпреки, че не са жалени пари за ефекти.

Трупа циркови артисти, закъсали за пари, получава неочакван шанс когато техен стар член идва с много пари и им предлага да направят представление в Тайланд. Хората нямат голям избор, освен да се съгласят и така се отправят на пътуване с лодка из реките на опасната местна джунгла. То трябва да продължи не повече от два дни, ако всичко мине по план, но това, както предупреждава водачът им, никога не става така. И наистина, скоро на борда им се качва загадъчен мъж, обсебен от идеята да улови “Алената анаконда” (всъщност огромен питон), който вирее в сърцето на тропическата гора. Скоро артистите ще се озоват притиснати в битката между ловеца и чудовището…

anaconda attacks

Новата “Анаконда” започва със серия от екшън сцени на ръба на гротеската, които обаче изпълняват основната си роля, а именно да представят на зрителя чудовището, което тепърва предстои да се развихри. След това започва досадна комедийна част с артистите, докато се наканят да тръгнат на тропическото пътуване, представяне на персонажите, от които на практика има само един симпатичен (гордата главна героиня) и така докато лошият ловец, пунтиращ образа на Джон Войт в оригинала, не се появява, за да раздвижи сюжета. Битките между него и Алената анаконда са зрелищни, макар и на моменти монотонни, като е спорно кой от двамата е по-неубиваем и кой по-злонамерен. Резултатът е, че във втората си половина, когато героите започват да измират един по един, филмът се гледа. В нито един миг обаче не заблестява истински, така че ако сте в настроение за гигантски чудовища, по-добре отделете време, за да идете на “Годзила срещу Конг”. Ако обаче вече сте го гледали и сте в настроение за още големи гадини, “Анаконда” (2024) върши работа.

Ревю на Александър Драганов

 

Тагове:  ,

Оставете отговор