Третият филм от поредицата “Анабел”, част от вселената на “Заклинанието”, бе един от най-очакваните за мен през тази година и с радост мога да кажа, че не останах разочарован. Макар да не е така стилен като втората част, той е комфортно по-добър от оригинала и макар началото му да е по-мудно, достига ниво на интензитет във втората си половина, което е ново за серията, надхвърля видяното дори в “Монахинята” и приближава оригиналния “Коварен капан”, другата мрачна рожба на продуцента Джеймс Уон.
Куклата Анабел е проводник на зли сили, чрез който демон може да манипулира всякакви духове. Лорейн и Ед Уорън, семейството заклинатели, разследвали зловещи случаи като обсебванията в Енфийлд и Амитивил, се ангажират да я обуздаят, като я скриват зад осветена витрина в своя музей, пълен с прокълнати предмети. На вратата му има предупреждения никога да не се влиза, а всяка седмица домът се освещава. Когато обаче на двамата се налага да тръгнат на път, дъщеря им остава сама със своята детегледачка. И двете са сериозни момичета, но тяхна приятелка не е – самопоканила се, за да осъществи контакт със загиналия си баща, тя се озовава в забранената стая и освобождава Анабел от затвора й. Куклата не губи време, а отприщва всички духове, които семейство Уорън са побеждавали в кариерата си… и малката дъщеричка, която има дарбите на медиум, ще трябва да се справи със злото с помощта на двете тийнейджърки, допуснали катастрофата и съседче, влюбено в детегледачката. Но как могат няколко хлапета да спрат цяла орда разярени духове?
Преди да гледам филма, чух лоши неща за него, че е муден и не особено страшен. Това е така, но само за първата половина, която наистина губи доста време да запознае зрителя с героите и света на окултното, което е странно, тъй като говорим не просто за трети филм от поредицата, а за осми от киновселената. Чакането обаче си струва, тъй като веднъж щом страхотиите започват, се достига ниво на ужас, което на моменти прави гледането некомфортно. Привиденията са разнообразни и ужасяващи, като освен добре познатите ни Анабел и дявол, използващ я за проводник, имаме още булка убиец, самурайска броня, лодкар от отвъдното и дори върколак на име Черния Шък. Резултатът е като скоростно влакче на ужасите, което не един и два пъти ще ви накара да се размърдате некомфортно, но цялото шубе не е самоцелна гадост, а помага да разкаже смислена история, която получава добра развръзка на финала. Лично за мен като вярващ човек тези филми са доста полезни, тъй като показват истинското лице на злото без лустрото на романтиката, характерно за съвременната попкултура, а като хорър фен ги намирам просто за ужасяващи, до известна степен заради презумпцията, че са вдъхновени от действителни събития, но също и заради добрата работа на оператори и сценаристи. Вече чакам “Заклинанието 3”!
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари