Алхимизирани

Ако мога да перифразирам цитата от филма „Престиж“ на Кристофър Нолан, отдавна на книжния пазар у нас не е излизало ново заглавие, чийто автор наистина умее това, което повечето писатели само се преструват, че правят — истинска магия. „Алхимизирани“ на СенЛинЮ обаче е точно такава книга. Помня я още като фенфик по света на „Хари Потър“, тогава озаглавен Manacled. Интересна ми беше, но нещо ми каза да изчакам. Сега, като истински роман в оригинален свят, книгата изглежда далеч по-зряла и предлага върховно изживяване за любителите на фентъзи жанра.

Преди да продължа, трябва да уточня, че получих книгата като подарък за рождения си ден на английски език и ревюирам това издание. Нямам представа как е българското, но поздравявам „Сиела“, че са издали романа почти веднага след световната му премиера.

Хелена Марино се събужда в свят, излязъл като от най-лошите ѝ кошмари. Паладия — градът, където е станала алхимик — е превзет. Люк Холдфаст, героят, в когото всички са вярвали, че ще ги спаси, е загинал. Злият некромант Мороу е взел властта, а върховният губернатор налага волята му, като екзекутира всеки, носещ пламъка на някогашната съпротива. В този свят ходещите трупове, някога върховна ерес, вече се възприемат като нещо нормално.

Марино е дадена на губернатора, който има задачата да върне изгубената ѝ памет, а също и да създаде дете с идеалната магическа кръв — макар че това е една от малкото милости в ежедневието ѝ. Имението на Кейн Ферън изглежда като къща, обитавана от призраци — под владението на убиец, чиято душа е белязана от сенките на миналото, чийто баща обитава тялото на мъртвец, а жена му е луда. Губернаторът се опитва да измъкне спомените на Хелена, сякаш всеки път, когато не е на мисия да убива. Но това, което ще се разкрие, когато лечителката върне паметта си, е неописуемо…

Много от феновете на жанра се отнесоха със скептицизъм към тази книга, възприемайки я като поредното досадно роментъзи, появило се като кукувиче яйце в каталога на любимия ни жанр — някога символ на епични битки с мечове и магии. Те обаче ще сбъркат, тъй като „Алхимизирани“ е една от най-мрачните книги, появявали се напоследък, и е по същество роман за войната и раните, които тя оставя в душите на хората.

Това е и книга за черната магия. Загърбила заклинанията от „Хари Потър“, СенЛинЮ създава сложна алхимическа система, чиито забранени тайни, разкрити към края, смразяват — много по-ужасяващи от хоркруксите на Волдемор. Битките в книгата (а такива има немалко) са потресаващи, а крачещите мъртъвци — наистина отвратителни.

И все пак „Алхимизирани“ не е самоцелна гнусотия. Основната ѝ тема е любовта — онази, която, противно на всичко, покълва и оцелява. СенЛинЮ е създала наистина симпатична героиня в лицето на Хелена Марино, която не е натрапчиво надменна като героините на Сара Дж. Маас, а носи в себе си сила, скрита зад дълга и смирението. Кейн Ферън е впечатляващ мъжки персонаж, напомнящ трагизма на Дарт Вейдър — човек, способен да обича, но носещ в себе си същността на свиреп хищник. Интересен е и образът на Люк Холдфаст — трагичен герой, нямащ сили да изпълни съдбата, за която е предречен.

Некромантът Мороу е това, което на английски се нарича nightmare fuel — буквално „гориво за кошмари“. Увлечени от Кейн и Хелена, повечето читатели може би няма да му отдадат нужното внимание, но аз го намирам за потресаващ. Описанията, които СенЛинЮ му дава, носят усещането за отвратително видение от мрачен сън — като лорд Волдемор, видян през погледа на шизофреник. Коварството, жестокостта и маниерите му са отблъскващи и напомнят най-лошото от Император Палпатин. Не е така величав като него, но, според мен, ще се запомни.

Другото, което може да уплаши някои фенове, е обемът. Това е и единственият аспект, по който книгата търпи критика. Хиляда страници са доста за дебютен роман и има моменти, които спокойно биха могли да бъдат стегнати и съкратени — нещо, от което книгата дори би спечелила. От друга страна, така романът придобива повече тежест, а разтеглените и повтарящи се сцени умело показват същността на войната, която, освен брутална и грозна, понякога е и досадна. Така от дефект, в някои отношения, се е получил ефект, който засилва въздействието на историята.

В крайна сметка „Алхимизирани“ е внушително постижение във фентъзи жанра — шеметен дебют, показващ, че на литературния небосклон се е появил изключителен нов талант в лицето на СенЛинЮ. Книга, която си струва и парите, и времето, което изисква да ѝ отделите.

Ревю на д-р Александър Драганов