Поради чисто технически проблем вторият брой на „Алфа & Омега“ излезе на практика преди първия, така че няма бъг в реда, по който ги представяме в Цитаделата. Става дума за списание, посветено на книгите-игри и остросюжетната литература. Донякъде съжалявам, че хората не видяха началото му точно с тази книжка. Без да подценявам посветения на уестърните втори брой, този ми хареса значително повече.
Една от причините е „Кървав сняг“ – публикуваната на страниците на списанието книга-игра от Бранимир Събев. Започнал кариерата си като хорър автор, този писател се превърна в може би най-добрия представител на втората вълна на интерактивните приключения. Тук ни запознава със зъл дух от Източна Европа, срещу който е пратен велик воин. Какъв точно – решаваш ти. Изборът е богат, но независимо дали се спреш на византиец, османлия, прокуден рицар, нашенец или казак, битките са много и никак не са лесни, а накрая има и страховита схватка с големия злодей. Мисля, че Бранко вече се е утвърдил като един от най-добрите български автори на фентъзи и хорър, но ако някой още не е разбрал – „Кървав сняг“ е супер и неслучайно излиза след победа в конкурс.
Нататък има великолепни материали, посветени на Япония. Повод е поредицата „Пътят на тигъра“ от Марк Смит и Джейми Томсън – за мен връх в книгите-игри. Започва да излиза отново, а тук е представена отлично от Радослав Христосков, който аргументира защо тя е мост между западното фентъзи и Страната на изгряващото слънце. Много силна е и статията за романа „Шогун“ на Джеймс Клавел – текст, който спокойно може да стои и в професионално литературно издание, само че без да страда от излишна политкоректност. Чудесен е и прегледът на самурайските книги-игри, показващ различните приключения, вдъхновени от японската култура. А представянето на въртящия катана заек Усаги Йоджимбо бе черешката на тортата в тази посока.
В списанието има и други забавни материали – включително куиз за класическите „Мегаигри“, никак нелош есеистичен разказ от Вилиан Стефанов, бъзиклийска история на Роджър Уилко и ревю на интерактивния бг хорър „Мистерията Царичина“, вдъхновен от действителни събития. Най-ценното в списанието е, че е написано с искрена любов към книгите-игри – от хора, които видимо са се забавлявали и не са забравили, че в крайна сметка това е най-важното за този формат.
Ще очаквам с интерес следващите броеве.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари