Айртон Сена. Месията на моторните спортове

senna book

“Айртон Сена. Месията на моторните спортове” е биографична книга, дело на писателя Ричард Крейг. В нея той представя може би най-обичания пилот в историята на Формула 1, легендарния трикратен световен шампион Айртон Сена. Макар и не съвсем идеална, тя ме върна към житейския път на един състезател, бил на върха малко преди аз да започна да следя спорта.

През 2010-та за Сена излезе филм на режисьора Асиф Кападия, който за мен е връх в документалното кино, поне що се отнася до емоционалното въздействие върху зрителя – последните 30 минути от него плаках като чешма. Крейг е наясно, че трудно ще постигне подобен ефект, затова и избира друг подход за книгата си, като се стреми да бъде по-обективен и да представи всички гледни точки за Сена, да подчертае хубавото, без да спестява лошото. Някои фенове може би ще се обидят, но за мен това не е лошо, тъй като намирам Айртон за много по-сходен с гръцки герой, отколкото с християнски светец, въпреки силната му вяра на католик.

Началото на биографията е малко объркано и като че ли в него Крейг опитва да се оправдае сам пред себе си как се захваща с тази тема. Когато обаче започва да представя пътя на пилота от първите му години с “Толеман” през обещаващите сезони с “Лотус” до върха с “Макларън”, книгата наистина литва. Изключително интересни ми бяха описанията на върховете и спадовете в кариерата на знаменития бразилец, погледът към съперничеството му с пилоти като Пикет, Менсъл и разбира се Прост. Те са разгледани от всички ъгли, но макар Крейг да се стреми да е обективен, постепенно симпатията към Сена започва да личи в текста. Това не е упрек и е неизбежно. Помня, че като малък бях фен на Найджъл Менсъл и не харесвах Айртон особено, но веднъж след като се запознах подробно с кариерата му, започнах да оценявам какъв велик състезател е бил наистина.

Разбира се, всяка биография на Сена е като такава за Ахил или Александър Македонски. Дори на върха знаеш, че тъжният финал приближава неумолимо. Крейг по естествен път те въвежда в него, представяйки първо неспособността на пилота да се справи с болидите на “Уилямс – Рено”, в които между другото за пръв път виждаме гения на британския дизайнер Ейдриън Нюи, доминиращ и до днес с “Ред Бул”. После Сена се присъединява към “Уилямс” точно когато “Бенетон” правят най-добрата кола, а това води до поредица от злощастни събития, стигнали в крайна сметка ужасния си завършек на Имола през 1994-та година. Тук книгата е силна, отново са представени различни виждания за катастрофата, но това е и мястото, където тя най-много отстъпва на филма от Кападия, тъй като не изтезава по същия начин чувствата ти.

В крайна сметка “Айртон Сена. Месията на моторните спортове” е добра книга за един велик шампион. Аз лично бягам от определения като “най”, защото не виждам за реално сравнението на състезатели от много различни епохи, а и смятам, че всеки зрител е емоционално уязвим към успехите на пилотите, които е наблюдавал в първите си години като фен, когато е още млад. Сена обаче наистина е бил явление и книгата успява да го представи като такова.

Българското издание на “Премиум” е на прилично ниво, като много хубави в него са цветните снимки на луксозна хартия. Не обичам да критикувам колегите преводачи, но някои английски изрази са преведени директно, което според мен не е най-удачното решение. При все това текстът се чете лесно, така че няма да злобея излишно.

“Айртон Сена. Месията на моторните спортове” е чудесна книга както за хората, които искат да си припомнят любимия пилот от едно време, така и за тези, интересуващи се да научат защо толкова много хора помнят този шампион, когато други биват забравени.

ayrton senna bio

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор