Стигнах и до “Адът, тишината”, четвъртия брой на комиксовата поредица “Блексед”, която успях да дочета до края, но накуцвайки, вместо да летя по страниците. След целия хайп по тези истории от страна на фендъма у нас ми иде да възкликна: “Това ли беше?”. Сравнение с истински класните “фъри” истории като анимето BNA и романите за Нохар Раджастан, това беше доста постна серия, с пошли истории от света на хората, пришити като кръпка към антропоморфните животни.
Този път детектива Блексед се запознава с Фауст (дискретен избор на името на героя), умиращ стар пръч, който е покровителствал млади музиканти. Той иска от Блексед да намери обещаващ, ако не и гениален изпълнител, който го е закъсал заради проблем с наркотиците. Докато разследва случая, котаракът главен герой се сблъсква със сина на Фауст, който подозира в завист, вуду магьосница със загадъчни тайни и пъстри, но и зловещи изпълнения на местен фестивал, сред които трябва да открие и спаси мишената си. Звучи по-интересно, отколкото е в действителност и макар врътката на финала да бе любопитна, останах по-скоро разочарован. Не толкова заради броя, който бе ОК, а заради цялостното впечатление.
Испанските автори на “Блексед” са написали дълга поредица за правата на чернокожите в следвоенна Америка, която са замаскирали със скинове на антропоморфни животни. Под скинове нямам предвид скинари, а онези различни разцветки, които сайтовете понякога предлагат на читателите си – навремето ние доста надуто ги наричахме дизайни, което беше пълна глупост. Тук имаме котки, козли, хипопотами и какво ли още не, но почти нищо не ги свързва с животинския първообраз. Това си е дадзибао затова колко лоша е била Америка едно време (тя понеже Испания на Франко е била разкош, ама карай да върви). Тезата сама по себе си е спорна и едностранно представена, но не ми е в това проблема – авторите са си комунета, всеки си има право на убеждение. Бедата е другаде. Фъри жанрът представя уникалната възможност да бъде това, което на английски се нарича xenofiction – литература от чужда гледна точка, книга, даваща не-човешка перспектива, възможност да усетиш другост и да разгледаш различни проблеми на морала през призмата на животински видове, въображаемо еволюирали в разумни същества. Когато просто използваш животинките, за да замаскираш банална проповед за онеправданите малцинства, губиш шанса да използваш това богатство на възможности, което видяхме реализирани в “Зоотрополис” на Disney например. Има простички истории, които заради добрия арт изглеждат cool, като атмосфера напомнят класическите стари кримки, но в крайна сметка си остават поредният банален вопъл на съвременни западни творци за миналото на културата им. Нещо, станало през последните години крайно досадно, а напоследък и опасно, а когато автори от една държава говорят за друга, вече се превръща и в обидно.
Но може би просто аз имам високи изисквания за “фъри” истории и поради опита с тях летвата ми е висока. Ако искате, рискувайте и преценете сами, но аз не бих препоръчал закупуване на комикса.
Ревю на Александър Драганов
Последни коментари