Винаги съм се чудил къде точно трябва да поставя ревюто на едно списание. В секция “Книги” не звучи съвсем правилно, но може би е по-подходящо, отколкото където и да е било другаде. Това важи с особено голяма сила за издания като “Агамор“, събиращи в себе си силни текстове. В случая става дума за книги-игри, може би по-правилно би било да се каже разкази-игри, като третият брой, който представяме в тези редове е посветен на фентъзито.
Началото се дава от ветерана Робърт Блонд (псевдоним на Богдан Русев). Освен произведение, той е дал и интервю за сайта, в което звучи чудесно, топъл, дружелюбен, с онова спокойно самочувствие, което издава пълна липса както на комплекси, така и на арогантност. Много добро впечатление ми направи, че не каза лоша дума за никой колега. Разказът му е посветен на Лора Фей, героиня от света на Белегаст, чиито първи приключения ръководим. Написан е приятно и свежо, като по-ведра творба на Фриц Лейбър, а твърдението на автора, че героинята е феминистки фентъзи образ не бива да Ви притеснява – тя е симпатична, добронамерена и разчита на остроумие, няма нищо общо с грубиянските изпълнения на Холивуд по тази тема.
Силно включване в броя на списанието прави и носителят на множество награди от Цитаделата Бранимир Събев, който предлага екшънската игра “Вечните бойни полета”. За моя изненада, основният фокус е върху механиката на битките, която се комбинира с богат избор на главен герой и поддържащи персонажи, като аз предвидимо за автора се спрях на елегантния Глациус. Лично аз щях да се зарадвам сюжета да бе малко по-развит, а що се отнася до света, стори ми се, че той донякъде цитира “Последното измерение” от нашия колега и приятел Делиян Маринов. Като цяло останах доволен.
Измежду фентъзи заглавията е вмъкната сатиричната “Кариеристът” на Деян Вачков, напомняща ми донякъде статия във вестник “Стършел”. Показан е пътят нагоре в държавна администрация по възможно най-забавния начин. Един от хитовете на броя, нищо, че излиза извън темата.
Може би най-дългоочакваното заглавие в броя беше “Мечът на хармонията”, предистория на Мартин Дангов по света на култовата поредица “Кървав меч“. Играта е получила официалното одобрение на Дейв Морис и ще бъде издадена на английски, но ако не е станало ясно, потвърждавам, че е на страхотно ниво и наистина носи духа на любимата сага от детството ни. Това личи особено в началото на играта, която звучи като “Кървав меч 2”, а също и към края, където напомня на четвъртата част. Дори не ме хвана яд, че умрях на финала, напротив, смятам че донякъде това беше заслужено и харесвам злощастния завършек повече от каноничния щастлив.
“За честта на Кендъл” от Стефан Стефанов е единственото заглавие, което ми беше скучно и не дочетох. Съмнявам се обаче вината да е на авторът, разказващ историята на героите, търсещи отвлечено прасе. Просто аз почти никога не си харесвам хумористично фентъзи в стила на Пратчет или Бруст, а това е точно такова. Сигурен съм обаче, че на други читатели ще допадне много.
Въпреки наличието на толкова легендарни имена в броя, може би най-добрата игра в крайна сметка се оказа “Нокс” на Кирил Иванов. Изключително добре измислен сюжет за изпитание на млади чираци магьосници, със запомнящи се герои, изключителна атмосфера, драматичен завършек и финал, отворен широко за продължение, което бих прочел с удоволствие. Най-много обичам приятните изненади като тази.
Третият брой на “Агамор” има и множество интересни статии, като най-важни са материалите в памет на Любомир Николов-Нарви, който подозирам ще остане непрежалим и ще ни липсва страшно много следващите години, както навремето стана в хорър фендъма с Адриан Лазаровски. България е малка страна и такива светила са ни много необходими, без тях губим ориентир, а Нарви освен всичко друго беше и много добър човек, помагащ ни и с моралния си компас.
Англичаните нямат такива проблеми, тъй като сър Иън Ливингстън си е жив и здрав, а Иван Мав ни предлага страхотен материал за фестивал на “Битки Безброй”. Малко досаден ми беше материала относно спора за и против зара, като ми липсваше мнението за баланс в употребата му. Много хубава беше статията за 40 години от поредицата за Самотния вълк, както и новините от света, макар че ми липсваше информацията за новите книги-игри от света на Five Nights at Freddy’s, според мен е важно развитие, че човек, състоял се като Скот Коутън застава зад формата. Весели бяха спомените на Деян Вачков за панаирите на книгите, малко излишно ревюто на “Проклятието на върколака”, любопитни материалите за книги-игри с отворен свят от Ал Торо и за пътя от хартия към пиксели на Виктор Атанасов. Всички текстове, както интерактивните, така и публицистичните, бяха придружени със снимки или илюстрации, изглеждащи разкошно.
Като цяло третият брой на “Агамор” е една чудесна колекция с книги-игри, която ще върне много от порасналите фенове на жанра към безгрижните години от детството, когато най-големите ни грижи бяха как да преборим злодеите от страниците на любимите ни интерактивни приключения.
Ревю на д-р Александър Драганов
Последни коментари