Transformers G1

Transformers G1


Author: Darth Sparhawk
Date: 16.03.2015

 photo 1984 transformers_zpsu2skp3i1.jpg
“Трансформърс” днес е една от най-популярните фантастични поредици в света. Създадена по линия играчки на компанията “Хасбро”, “Трансформърс” обхваща няколко анимационни сериала, четири пълнометражни игрални филма, спечелили милиарди в бокс-офиса, серия комикси на Marvel, компютърни и видео игри…
Като всяка легенда обаче, “Трансформърс” също си има начало и това е анимационния сериал, започнал през 1984-та година, наричан G1 – Generation 1 – от феновете.
Сега ще се спрем на него.

Първи сезон

Преди милиони години, на планетата Кибертрон царял живот, но много различен от този на Земята. Там живели разумни и чувстващи роботи, представители на някога цветуща цивилизация, накрая завършила в жестока гражданска война. От едната страна в нея били Аутоботите – достойни воини и строители, които искат да живеят свободно. Техен лидер бил героичния Оптимус Прайм. Срещу тях били коварните и жестоки Десептикони, предвождани от Мегатрон, копнеещ за власт над цялата вселена. В борбата си двете фракции се сблъскали в космоса над Кибертрон и полетели през звездите, за да попаднат на далечна планета, наречена Земя… И сега, в съвремието на 80-те години, се пробуждат отново.
Това е сюжетът на първия сезон от първата анимационния серия по поредицата “Трансформърс”. В онези години са излизали не едно и две рисувани поредици за роботи – по-паметливите от вас сигурно си спомнят класическите поредици “Волтрон – Защитникът на вселената” и “Конникът и звездните шерифи”. Но от всички тях, само “Трансформърс” придоби звезден статут. Гледането на оригиналният сериал си струва, за да видите начинът, по който се изгражда митологията около поредицата.
Анимацията в “Трансформърс” е типичната за 80-те години – изглежда блестящо с очите на дете, расло тогава, а днес доста остаряла. Но чарът е в историята. За разлика от повечето робопоредици, в които хората са на преден план, а роботите са само конструкти, управлявани от тях, “Трансформърс” извежда машините като автономни и мислещи организми, които са в центъра на сюжета, а техните човешки приятели и врагове са като фон. Това е позволило на авторите на сериала да изградят множество различни и колоритни персонажи. Всички знаят за Оптимус Прайм и Мегатрон, но те са само част от героите – важна роля имат още Айрънхайд, Скайуейв, Бъмбълбий от Аутоботите, Старскрийм, Саундуейв и Шокуейв от Десептиконите. Гледането на сериалът днес ще учуди някои от зрителите с много остарелите технологии на уж футуристичните роботи – Саундуейв например записва враговете си на… аудиокасета. Приятното чувство на носталгия към детството обаче остава, като то е гарнирано с високи дози на почти непрестанен екшън, изключително епични сюжети, в които често залогът е ни повече, ни по-малко от съдбата на планетата, екзотични локациите – от морското дъно през пирамидите в Южна Америка до джунглите на Мали, нови и нови поколения роботи като диноботите, инсектиконите и конструктиконите, остроумни диалози и абсурдни ситуации, които ви позволяват да се разсмеете. Това, съчетано с епичните трансформации – Мегатрон например става на гигантски пистолет – гарантират, че ще си изкарате добре, докато гледате епизодите от това класическо сериалче.

Втори сезон

Битките на Аутоботите и Десептиконите продължават и във втория сезон на оригиналната поредица “The Transformers” от 80-те години, като това вероятно е и златният период в популярността на сагата до появата на игралните филми от Майкъл Бей. Близо 50 епизода биват направени /срещу 16 за първия сезон/, а историята излиза от конкретен сюжет, като разказва най-различни истории за най-нови и различни роботи. И все пак…
Въпреки края на първия сезон в поредицата, Десептиконите отново са оцелели и продължават битката с Аутоботите за контрол над Земята. Целта им вече не е да се върнат на Кибертрон, мрачна, останала почти без енергия планета под контрола на Шокуейв, а да изсмучат нашия свят от енергия. Оптимус Прайм и неговите роботи пък са твърдо решени да им попречат. И така започват битките из различни планети, времена и епохи. Във втория сезон от поредицата “Трансформърс” ще видите най-различни сюжети, сред които:
~ Надигането на Атлантида от дълбините на морето и съюзът й с Мегатрон, предводителя на Десептиконите
~ Тайнственият остров на динозаврите и напускането на диноботите
~ Как Старскрийм отива в средните векове и отвлича Нимуе
~ Какво става, когато Аутоботите и Десептиконите се озовават в свят, където са големи колкото играчки
~ Тайната на гигантския робот Омега Суприйм и омразата му към конструктиконите
~ Търсенето на Алфа Трион, начинът, по който е бил създаден Оптимус Прайм и историята на жените аутоботи
~ Голямото състезание Париж – Истанбул, в което участват трансформъри
И още много други, весели и забавни истории, радвали децата от 80-те и останали в спомените на хората до наши дни. Наистина, от днешна гледна точка “Трансформърс” G1 има своите недостатъци – променящ се мащаб на роботите в отделни епизоди, а понякога дори и в едни и същи сцени на един епизод; прекалено много персонажи, някои от които се появяват без обяснение или получават история доста по-късно. Това обаче едва ли е имало значение за носталгията по детските спомени, която тази анимация въплъщава. Макар да звучи на моменти глуповато, “Трансформърс” е истинска класика и не е случайно, че до ден днешен остава актуална фантастична серия, която сякаш тепърва ще се разраства.

Трансформърс: Филмът

20 и повече години преди Майкъл Бей да започне блокбъстъровата си поредица “Трансформърс”, по кината се появява пълнометражен филм за Аутоботите и Десептиконите, направен с анимацията на оригиналния сериал и блестящ с участието на звезди като Ленард Нимой и Орсън Уелс, записал последната си роля в киното като гласът на Юникрон. С много битки, много хеви метъл и много нови герои, този филм, продуциран от Дино де Лаурентис, става класика за феновете на “Трансформърс” и макар първоначално да не се радва на добър бокс-офис, днес мнозина го считат за един от най-добрите анимационни филми на всички времена. Дали тази оценка е оправдана ще се помъча да кажа в ревюто си 🙂
За разлика от действието в оригиналните два сезона на G1, това във филма се развива в 2005-та година, което на осемдесетарското поколение се е виждало като далечно бъдеще. Аутоботите вече си имат град на Земята – Аутобот Сити, но пък Десептиконите владеят целия Кибертрон и ламтят да унищожат враговете си веднъж и завинаги. Затова техният водач Мегатрон започва една последна, завоевателна атака, в която се сблъсква в дуел не на живот, а на смърт с героичния лидер на Аутоботите – великия Оптимус Прайм. Точно така, след тази битка и двамата са смъртно ранени – Оптимус изсъхва и предава Матрицата на Водачеството на дясната си ръка Ултра Магнус, а Мегатрон бива захвърлен в насипно състояние от Старскрийм в космоса. Това би трябвало да е достатъчно епичен сюжет за пълнометражния филм за “Трансформърс”, но истината е, че историята едва сега започва.
Порутеният Мегатрон бива привлечен от Юникрон – гигантска механична планета, която минава през космическите пространства и поглъща други планети. Юникрон си е набелязал Кибертрон като следваща апетитна хапка, но има само едно притеснение – Матрицата на Водачеството и бъдещия й носител, който би имал силите да го спре. За да предотврати това, той взима останките от Мегатрон и го изковава наново като Галватрон, давайки му нова армия от Десептикони. Те ще трябва да намерят Ултра Магнус, Хот Род и останалите оцелели от първоначалната атака на Мегатрон и да унищожат Матрицата на Водачеството. Ако успеят, това ще е краят на Кибертрон и Трансформърите…
“Трансформърс: Филмът” е това, което се нарича на фендъмски жаргон “култова класика” – филм, който не е приет добре при излизането си, но после става любим на феновете. Аз лично разбирам и двете позиции. Подобно на бъдещите продукции на Майкъл Бей и той оставя зрителите с противоречиви впечатления.
От една страна, “Трансформърс: Филмът” въплъщава напълно духа на 80-те години от миналия век в Щатите – музиката, абсурдните концепции като роботи вехтошари, непрекъснатите стрелби. Това може да е плюс, може и да е минус, в зависимост от нагласата ви. Лично за мен да ползваш рокаджийски песни на фона на битки леко поевтинява преживяването от филма. Като цяло, за епични сцени се прави епичен инструментал. В случая дори синтезаторите от детското ми харесваха повече от постоянния рокендрол, освен на финала, където беше наистина на място с възнесението на Хот Род. В този ред на мисли, безспорен плюс на филма е, че след блатясването на сюжета във втората половина на втори сезон, тук историята наистина тръгва напред с нови роботи, смърт на стари герои – началото на филмчето е по-шокиращо от трети сезон на “Игра на тронове” /не, че съм го гледал, ама съдя от третата книга/ и накрая наистина имаме обновен свят на “Трансформърс”. Включването на Юникрон с гласа на Орсън Уелс също е съкрушително яко – това е най-заплашителния злодей от вселената на Аутоботите и Десептиконите и в този филм той е дори по-добре направен, отколкото в по-съвременния и като цяло по-добър Predacons Rising.
От друга страна филмът е адски хаотичен – бланкетно умират легендарни герои, сред които и самия Оптимус Прайм, битките се редуват една с друга по начин, в който накрая не разбираш кой кого шамари и за какво, понякога дори се губи нишката на сюжета. Някой ще каже – детски филм, но аз не смятам, че можем да подценяваме детския зрител – той понякога може и да е най-взискателен.
Като цяло обаче минусите на филма са избледнели с възприятието му през годините и това не е изненада. “Трансформърс: Филмът” е синтезирал в малко по-малко от час и половина духа на най-любимата анимационна поредица на своето време, на представата на фантастиката в онези години, в някаква степен и на цялата попкултура през 80-те. Встрани от това той е това, което са филмите за “Трансформърс” и днес – серия страхотни битки и експлозии с гигантски роботи, с тази разлика, че фокусът е върху тях, а не върху досадни човешки персонажи, а когато последните ги има, те не са досадни, а добре направени и трогателни – вече порасналия Спайк от сериалчето и малкия му син, които имат и много готини костюми на трансформъри, свежа идея, обогатяваща по нов начин поредицата.
Затова крайната оценка за “Трансформърс: Филмът” няма как да не е положителна. Той обаче не е финал на поредицата от G1 – тепърва е предстоял третия сезон, в който Аутоботите имат нов лидер – Родимус Прайм!
 photo TF20The20Movie_zpsvuucjsnb.jpg

Трети сезон

Първата поредица за “Трансформърс” продължава и след епохалните събития от пълнометражния филм с трети сезон от анимационния сериал, който вдига нивото и на анимацията, и на сюжета.
Юникрон, гигантската планета-робот, опитал се да унищожи Кибертрон, най-после е победен, но на тежка цена. Аутоботите са изгубили своя велик водач Оптимус Прайм и сега неговия млад наследник Родимус се нагърбва с тежката мисия да поведе трансформърите напред. В първата година от управлението си той се радва на мир, като Кибертрон отново е под контрола на Аутоботите и дори става център на галактиката, от който мирът се разпростира между всички цивилизации. Но не за дълго…
Десептиконите, изолирани на опустошената планета Шарр отчаяно търсят нов водач, но след като не намират такъв се обръщат към стария. Галватрон е открит и отново активиран, а силата и яростта му са още по-големи от времената, в които е бил Мегатрон. Той няма да се спре пред нищо, за да унищожи Аутоботите. В това време нов, още по-сериозен противник дебне от недрата на дълбокия космос. В древни времена всички трансформъри – и Аутоботи, и Десептикони – са били създадени от Кинтесоните, коварни и жестоки същества, които са ги използвали като роби. Сега те се завръщат и отново планират да спечелят Кибертрон за себе си. Дали обаче ще успеят?
Третият сезон от анимационната поредица “Трансформърс” е най-добрият в оригиналния сериал. Той представя много нови герои, като този път успява да развие добре персонажите им и да накара зрителя да се почувства съпричастен към съдбата им, независимо, че става дума за нарисувани роботчета, вдъхновени от играчки! В същото време злодеите са опасни и добре изпипани, а битките с тях хитро измислени и разгърнати в сюжети, изключително мащабни за жанра на детския анимационен сериал. Най-силната част от сезона обаче е оставена за финала, когато любимият герой от поредицата се завръща в мощен завършек, подир който остава само…

Четвърти сезон

Четвъртият сезон от поредицата се състои само от три епизода, озаглавени с общото заглавие “Прераждане”. В тях Оптимус Прайм и Аутоботите са нападнати като за последно от Галватрон, който планира да използва оръжие, способно да взриви цялата галактика. В разгара на сражението Хот Род и групата му помощници са изстреляни до далечната планета Небюла, където трябва да помогнат на коренното население срещу нов враг – безсмъртните диктатори от Кошера. На всичко отгоре, десептиконите са по петите им и скоро ще се обединят с Кошера, за да създадат най-страховития и мощен робот на всички времена. И въпреки всичко Оптимус Прайм получава видение от предшественика си Алфа Трион. Според него, Кибертрон е на крачка от нов Златен век. За да го постигне обаче, първо ще трябва да оцелее…
Четвъртият сезон от поредицата използва нова концепция, в която трансформърите могат да бъдат пилотирани и от хора, като въпреки това запазват съзнанието си и с нея разказва последната масова битка от G1, с която слага и край на класическата поредица – едно невероятно приключение от 80-те години, започнало манията “Трансформърс”, наистина оцеляла за нов Златен век и в нашия ХХІ век.
 photo dc3d5f71-4725-4697-830d-bae1784b4aaa_zpswt6ipgdr.jpg
С това ревюто ни за оригиналния сериал приключва. Прочетете представянето ни и на по-новите поредици
Transformers Prime и Transformers: Robots in Disguise!

 

Един коментар за Transformers G1

  • Цитаделата  :

    […] в Япония е дори по-дълга. След края на третия сезон от G1 сценаристите от Страната на изгряващото слънце […]

Оставете отговор