Touken Ranbu Stage Plays

StagePlay-OfficialWeb-cast

Трябва да призная нещо, което звучи съкрушително от човек, занимаващ се с писане, завършил Класическа гимназия и с родители, които са горди възпитаници на НАТФИЗ. Не обичам да ходя на театър – като цяло не ми е интересно и цялото нещо ми изглежда леко бутафорно, може би защото съм свикнал от малък с киното. Въпреки това ми стана любопитно, когато чух, че по играта Touken Ranbu освен анимета има и театрални постановки. Интересът ми се покачи, когато ми казаха, че пиесите всъщност са с по-добри истории от рисуваните сериали. Проблемът беше, че не можех да ги намеря никъде с английски субтитри и така, докато не се сдобих с три от тях по втория начин, с връзки. И както не обичам театъра, си ги изгледах по празниците, а сега мисля да ви представя и ревюто си за тях.

През 2205-та година Ретроградната Армия на Историческите Ревизионисти започва серия от атаки на ключови моменти в миналото на Япония с надеждата да унищожи нормалния ход на времето. За да се справи с тях, правителството разчита на санива – Мъдреци, които имат мистичната способност да вдъхват живот на неодушевени предмети. Те превръщат някои от най-легендарните мечове в Страната на изгряващото слънце в млади мечоносци и ги изпращат в миналото, където те се изправят срещу обсебените от зли сили свои противници…

Stage_Play5-Mikazuki

Това е общият сюжет на всички истории за Touken Ranbu, а в следващите редове ще разкажа малко повече за историята на трите отделни пиеси.

Honnouji Temple Ablaze е разказ за мечовете на Ода Нобунага, легендарният военачалник от средновековна Япония, който загива от предателство. Армията на Ревизионистите е изпратена в миналото, за да го опази жив и така да наклони историята на страната в друга посока. В малко жестоко изпитание, мечоносците, които като неодушевени предмети са служили на Нобунага, са изпратени заедно с опитния Миказуки Мунечика и несигурния в качествата си Яманбагири Кунихиро да защитят миналото – и така да потвърдят смъртта на великия воин. Ще успеят ли да се справят или старата лоялност ще се окаже по-силна от заръката на тяхната санива?

StagePlay_One-EyedDragon

Dawn of the One-Eyed Dragon насочва вниманието на зрителя към друг от великите воини в миналото на Япония, прочутия Дате Масамуне. Макар в страната да е настъпил мир, неговата амбиция бива разпалена от Ретроградната армия, които му влияят индиректно с помощта на могъщ талисман, черна броня, съживена с магия подобно на нашите мечоносци. Този път санива изпраща мечовете на Масамуне да защитят историята заедно с Миказуки, но освен верността, на изпитание ще бъдат подложени и уменията им, когато се сблъскват с черната броня – и тя опитва да обсеби един от тях!

Главен герой в Tale of the Three Star Swords е Яманбагири Кунихиро, към чиято катастрофална първа мисия се връщаме. Като меч Яманбагири е направен като дупликат на друго оръжие и това много го терзае, тъй като той се счита за, казано по български, менте. В резултат няма никаква увереност, когато бива изпратен в миналото да защити историята – и попада в засадата на мистериозен чужденец, който знае за съществуването му и се е съюзил с Ретроградната армия!

Stage_Play5-Yamanbagiri

Както казах по-горе, аз нямам отношение към театралното изкуство, но това не ми попречи да бъда много впечатлен от записите, които видях, може би защото те са направени от оператор за телевизионна аудитория, със съответните близки планове и игра на камерата. Въпреки това декорите и ефектите, бойната хореография и играта на актьорите са изключителни и показват, че развитието на супер блокбъстърови театрални пиеси като “Хари Потър и Прокълнатото дете”, “Аватар” на “Цирк дьо Солей” и “Хрониките на Нарния”, вече е нормален ход за това изкуство. Най-впечатлен останах от играта на Хироки Сузуки, който изигра чудесно мъдрия и забавен Миказуки, макар че Йошихико Арамаки, играещ ролята на Яманбагири, изля душата си в третата пиеса. Сюжетът с прескачането на времето също е много интересен, като от само себе си идва сравнението с “Хари Потър и Прокълнатото дете” и ми се струва, че в Touken Ranbu той е идея по-добре разработен. В заключение мога да кажа, че тези пиеси ме накараха да променя мнението си за съвременния театър, макар да ги гледах на лаптоп и да кажа, че това изкуство има свой чар, който не отстъпва на киното, а предвид факта, че всичко се играе на живо, дори го превъзхожда. По Touken Ranbu има и мюзикъли и се надявам да имам възможност да видя и тях, макар да са с различен кастинг. Актьорите от театралните постановки обаче се завръщат на голям екран в игралния филм, който излиза в Япония края на този месец и се надявам скоро да имам възможност да гледам и него ^_^

StagePlay-Jyoden_Mitsuraboshi_Katanagatari

Представени от Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор