The Void (Бездната)

The_Void_(2016_film)

Като по-млад, бях известен с това, че в “Цитаделата” пиша почти винаги положителни ревюта, а ако не харесам нещо, предпочитам да си замълча, отколкото да го оплюя. Уви, на вече уж зрялата възраст от 32 години намирам за по-трудно да сдържам езика си и отвреме-навреме изригвам, когато някой филм ме ядоса с простотията си, какъвто беше случаят с “Пришълецът: Завет” на Ридли Скот или “Признак на живот”, за който не помня и не ме интересува на кой е. И двата обаче са шедьоври сравнение с “Бездната”, филм, излязъл наистина от бездната на човешкото бездарие, трагичен напън да бъде пунтиран Джон Карпентър, който обаче отвежда зрителя до желание да изпрати създателите на този проект в трудов лагер, може би нейде из Северна Корея.

Всичко започва, когато някакъв полицай, който спи на пост, бива събуден от телефонно обаждане и по случайност вижда някаква отрепка да пълзи пред колата му в пустошта. Бърза проверка позволява на ченгето да види, че наркоманът е целия в кърви. Изпълнен с прилив на съчувствие и гражданска отговорност, пазителят на закона отвежда ранения в близката болница, която скоро трябва да се мести, но още е на мястото си, заедно с обилния персонал от доктор, който би трябвало вече да е в пенсия, докторица, която се явява бивша жена на ченгето и стажантка, на която й е тъпо. Аз се чувствах като стажантката през целия филм. Скоро в болницата започват да се случват необясними събития – всички телекомуникационни връзки с останалия свят са прекъснати, сградата, която кой знае защо се намира по средата на нищото бива обкръжена от нещо като ку-клукс-клановци, а някои от пациентите в късния час стават на уроди. До този момент сюжетът макар и трудно може да бъде проследен от зрителя, но по-нататък нещата пропадат до ниво психоза – не е зле сценаристите на това нещо да се прегледат. Или нямаше да е зле, ако не знаех, че са копирали всичко от други истории, което всъщност издава студен и пресметлив, макар и лишен от талант, дарба и оригиналност, ум. Има лош доктор, като в “Хелрейзър 2”, мутации като в “Нещото”, отвъдна заплаха като в “Принцът на мрака” и апокалиптични видения като в “В устата на безумието” + задължителните диалози стил “Смъртоносен хоризонт”.

Сумарният сбор от целия тюрлюгювеч обаче е нула. Кръгла нула. Абсолютна нула. Нула, която изглажда мозъчните гънки.

Миналата седмица се оплаках от друг шедьовър на хорър жанра, “От другата страна на вратата”, затова, че е доста муден. Той обаче е шедьовър сравнение с тази тояга, която се точи бавно и мъчително като стар автобус в софийско задръстване и изпуска също толкова смрад в лицето на зрителя под формата на литри кетчуп, покриващи чудовища от специални ефекти, които са били стари и през 80-те години. Предвидимо това е доставило огромно удоволствие на носталгиците, които са провидяли нов Карпентър в цялата помия и с това ме подлъгаха да гледам тази продукция. Горчиво съжалявам за това. “The Void” не само е най-слабият филм, на който попадам тази година, не само е безсмислен и безвкусен. Той е толкова тъп, че чак ме е срам, задето съм си го пуснал. Не повтаряйте грешката ми и стойте настрана от това нещо.

Тагове:  

2 коментара за The Void (Бездната)

  • GFoxxx  :

    И аз се прецаках да го гледам. Действително е много зле филмчето.

    • Alexander  :

      парализира ме с глупостта си

Оставете отговор