The Sword and the Flame

sword and the flame new

The Sword and the Flame от Стивън Р. Лоухед е третата и последна книга от поредицата The Dragon King, произведение, което спокойно поставя автора сред пантеона на великите, редом до Дж.Р.Р. Толкин, К.С. Луис и Дейвид & Лий Едингс.

Какво чудно нещо е човешкото щастие! Когато го изгубим, изглежда сякаш никога не е било и никога няма да го открием наново. До тази горчива истина стига Куентин, Краля Дракон, взел престола след победа над жестоките военачалници на Нин. До скоро владетелят се е считал за изключително щастлив, дарен с красива съпруга, три прекрасни деца, сред които и син, мъдър духовен наставник в лицето на вълшебника Дъруин, верен най-добър приятел като ловкия Толи. За да се отблагодари на Върховния бог, дарил го с такова щастие, Куентин планира да издигне красив храм, с който да сподели красотата от истинската вяра сред народа на Менсандор. Ала силите на злото никога не спрат. Магьосникът Нимруд, отвлякъл някога предишния Крал Дракон, се завръща и макар да няма прежната си сила в черната магия, отново може да разчита на несравнимото си коварство. Там където един храм се издига, друг трябва да падне, а уплашените за влиянието си духовници, почитащи езическия бог Ариел, бързо се оплитат в примките на коварния капан, заплетен от некроманта. Точно когато Куентин празнува властта си с величествен лов, наставникът му Дъруин бива убит, а Толи не успява да се справи с похитители, които отвличат Герин. Цялото щастие на владетелят се срива. Народът се отвръща към него, убеден, че Ариел го е наказал за вярата му в този нов, чужд бог. Потънал в депресия, Куентин е изключително уязвим на заговор от страна на винаги жадните за власт аристократи, без дори да подозира, че истинският враг е някой от героичното му минало…

swords flame old

С The Sword and the Flame, Стивън Р. Лоухед завършва разказа за живота на крал Куентин, който майсторски е изградил като арка в трилогията The Dragon King, започвайки с младостта му, минавайки през триумфа и завършвайки историята му с най-тежкото изпитание, когато вече младежкият ентусиазъм и сила ги няма, а са по-необходими от всякога. Лоухед е съумял да изгради едно великолепно епично фентъзи, в което подобно на Луис в “Хрониките на Нарния” и Едингс в “Малореон” преплита по ненатрапчив начин християнски мотиви, без това да му пречи да изгради остър и динамичен сюжет, който държи читателя на нокти, докато следи преживяванията и приключенията на смелите, храбри, но и много човешки герои. Колко пъти сме се оплаквали, че главните герои във фентъзито са сякаш безгрешни? Тук няма такава опасност, Куентин може дори да ви накара да му се издразните, докато се оплаква и напада най-близките си приятели за изгубения си син, като в същото време обаче точно това го прави по-близък, защото кой нормален човек би останал на себе си, ако са отвлекли детето му? Чудесно развитие получават образите на Толи, старите рицари Тейдо и Ронсард, кралицата, обикновените хора като тенекеджията, скрил меча на владетеля, когато той също бива изгубен и малкото момче, което мечтае да стане рицар. Всички те остават верни на своя крал, точно когато той най-малко го заслужава, но най-много има нужда от това, за да се изправи срещу Нимруд, гадният антагонист, който е сред най-противните злодеи от класическо фентъзи, на които съм попадал.

Когато в началото на годината започнах поредицата, умишлено търсих старомодно, приказно фентъзи, като от годините, когато за пръв път се влюбих в жанра. И с трилогията The Dragon King го намерих. Казват, че тя обаче е само първият авторски опит  на Стивън Р. Лоухед и по-нататък той става още по-добър. Смятам да проверя това твърдение – ако Лоухед е писал дори по-добри неща, значи наистина си заслужава да бъде наречен майстор на епичното фентъзи!

swords flame medium

Оставете отговор