The Protectors (Royal Institute of Magic #3)

royal 3 protectors

И така, стигнах и до третата книга от поредицата “Royal Institute of Magic” на Виктор Клос. Честно казано, времето ми да се въодушевявам от младежки фентъзи истории в стила на “Хари Потър” и “Пърси Джаксън” сякаш мина, но за тази поредица наистина хранех големи надежди.  В третия том обаче виждам някои недостатъци, които пропуснах в първите две части.

Бен Грийнуд вече знае невъзможната мисия, която трябва да извърши. По време на царуването си Елизабет Първа е успяла да спаси Великобритания от мрачните елфи с помощта на митична броня. Поради липса на вяра в наследниците си обаче, тя разделя бронята на части, които скрива на различни места. Сега обаче кралят на злите елфи се е завърнал и Бен трябва да събере бронята, преди той да е завладял човечеството…

Виктор Клос, за съжаление отишъл си твърде млад от този свят, е успял да съчетае традиционния сюжет за търсене на вълшебни предмети с история за вълшебно училище – кралския институт по магия – който Бен посещава заедно с приятелите си Чарли и Натали. Резултатът от това е, че имаме сцени от младежкия сюжет, пречупени през един фантастичен светоглед, както е в книгите на Роулинг, но през цялото време го има и усещането за приключение, което пък е близо до Риърдън и по-старите фентъзи заглавия /Клос е бил фен и на Дж.Р.Р. Толкин/. Вълшебният свят на Института е перфектно изграден и според мен по-интересен както от този на Хари Потър, където никога нямаме усещането за наистина могъща черна магия /Волди е по-скоро алегория на тоталитарен вожд, отколкото истински митичен злодей/, така и от митологичната вселена на Пърси Джаксън, която напоследък стана твърде оплетена от множеството пантеони, които се съвместяват заедно, като на всичкото отгоре се грижат и за политическата коректност сред дечурлигата си. Тук няма такива засечки, за което – евала.

В третата си книга обаче Клос е пропуснал да направи нещо, което позволи на Риърдън и Роулинг да изпъкнат, а именно постепенно да усили залозите и напрежението така, че наистина да те хване страх за героите. Бен среща все по-силни противници, но отново, както в първите две части, е ясно, че ще се справи с тях, тъй като е винаги решителен, силен и смел, а ако нещата се объркат, ще дойдат добрите му и още по-силни учители. ОК е за детска книжка, но когато използваш тъмни елфи за злодеи, стои малко несериозно. Надявам се в четвърта и пета книга това да е поправено, защото иначе потенциалът за нещо наистина фантастично ще остане неизползван докрай.

Тагове:  

Оставете отговор