The Doorkeepers

Doorkeepers

The Doorkeepers е епичен фантастичен роман от майстора на ужаса Греъм Мастертън, автор на класиката “Маниту – Кошмар в Манхатън”. В него той използва един на пръв поглед чисто криминален случай, за да завърти изключително мащабен сюжет, който смайва читателя и спира дъха му с обратите си.

Джош е ветеран от морската пехота, отдал се на далеч по-миролюбивата професия на ветеринарен лекар, която върши с обич и отношение към животните, особено кучетата. Един ден обаче рутинен преглед бива прекъснат от полицията, която му носи ужасна вест – сестра му Джулия е намерена мъртва в Англия. Някой я е обесил, а после е извадил органите й, за да изхвърли кухия труп в река Темза. Смазан от мъка, Джош прелита до другата страна на океана, без да подозира, че това е най-малкото пътуване, което ще предприеме. Разговорите му с полицията в Лондон водят до задънена улица. Преди десет месеца Джулия е приела предложението за работа на несъществуваща електрическа компания, за мизерен доход, а после следите й се губят. Никой не я виждал, няма данни да е използвала кредитната си карта. Просто един ден е намерена мъртва. Загадката се заплита още повече, когато ветеринарят попада на млада жена, която твърди, че е медиум и на древна старица, рецитираща загадъчно детско стихче. Упътванията им ще отведат Джош до мястото, където Джулия е изгубила живота си, един друг Лондон, в който историята се е развила по много мрачен начин…

Много е трудно да се оцени една книга веднага след като си я завършил, но “The Doorkeepers” e вероятно най-мащабното произведение на Мастертън, което съм чел някога. То започва увлекателно като поредното заглавие в жанровете хорър и мистерия, но после поема неочакван завой към научната фантастика и то най-дръзката й форма, включваща хипотезата за безброй паралелни вселени, които съществуват едновременно с нашата. В една от тях Греъм изгражда едно общество, което би трябвало да е апотеоз за величието на Великобритания, която никога не е изгубила силите си, но всъщност е кошмарна антиутопия за властта на Пуританите и тяхната жестокост, далеч надхвърляща повечето произведения в жанра. Невероятно светостроене в малък брой страници, задъхано действие, правдоподобно звучащи герои и свиващи стомаха и сърцето жестокости и гадости правят книгата едно литературно ястие, което съдържа от всичко по много в една ударна доза. Поклон за Мастертън, че е успял да измисли и напише тази книга – отдавна не се бях надъхвал така!

Ревю на Александър Драганов

Оставете отговор