Senjuushi: The Thousand Noble Musketeers

senjuushi the thousand noble musketeers

Senjuushi, известно още и като The Thousand Noble Musketeers, e аниме от тази година, заснето по популярна мобилна игра. То привлече вниманието ми, понеже бе препоръчано за фенове на Touken Ranbu и като такъв не ми беше трудно да видя приликите. Въпреки това смятам, че Senjuushi има собствен чар и макар да страда от някои недостатъци, бих го препоръчал на зрителите с вкус към такива истории.

napoleon senjuushi

В неопределено бъдеще човечеството е било покосено от Трета Световна Война, след която на власт се е установил световен имперски режим, който конфискува всички огнестрелни оръжия от гражданите на планетата и ги оставя да живеят в условия на лишения и ограничени права и свободи. Дотук нищо оригинално, типична дистопична фантастика, но интересното идва от странната магия или технология, която извлича духа от старинни пушки и пистолети, като го въплъщава в телата на красиви и опасни мускетари, които единствени могат да се изправят срещу командосите на Световната империя. За жалост, императорът обаче има отговор и на този ход, като използва същата техника, за да създаде свои собствени мускетари, които обаче произлизат от и са въоръжени със съвременни огнестрелни оръжия…

senjuushi

Сюжетът на тази история твърде много наподобява Touken Ranbu, където духът на стари мечове беше съживяван в елегантни бойци, опитващи се да спасят самото време от мистериозни демонични противници. Това обаче не е голяма беля, тъй като анимето според мен е направено с мисълта да се хареса на фенове на оригиналната и по-голяма поредица, като нито е първото, нито ще бъде последното произведение, опитващо се да покълне в сянката на по-голям батко (в крайна сметка, популярността на целия фентъзи жанр избухва с творбите, вдъхновили се от успеха на “Властелинът на пръстените” през 70-те и 80-те години на миналия век). Хубавото му е, че изгражда богата галерия от симпатични герои, вкарва интересен конфликт, игнорира тотално съвременния политически жаргон, като вкарва либерално екстравагантни като маниери и прически персонажи в историята на типично консервативни по смисъла си опасения за конфискация на огнестрелни оръжия и в крайна сметка предлага добър, зрелищен екшън с много престрелки. Може дори да се каже, че някои от персонажите като Наполеон, Кени и Браун Бес достойно биха застанали до Канесада, Миказуки и Ясусада от Touken Ranbu, което не е малко. Минусите, подобно на Touken Ranbu, са в понякога мудното темпо и прекомерен драматизъм в отделни моменти. Финалните серии обаче са чудесни и ме убедиха да ударя едно рамо на анимето с ревю. Надявам се да съм ви изкушил и пожелавам приятно гледане!

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  , ,

Оставете отговор