Prey

prey

“Съновидения във вещерския дом” е една от по-слабо познатите и по-противоречиви творби на големия Х.Ф. Лъвкрафт. Докато част от читателите биват запленени от странната история на призрачната къща, на други историята им се вижда тромава. Вероятно обаче и за едните, и за другите би било интересно да прочетат романа Prey на Греъм Мастертън, който се явява своеобразен неин римейк.

Животът на Дейвид Уилямс е тръгнал към провала, след като красивата му жена го напуска заради брадат пръдльо на име Реймънд. По някакво чудо, вероятно възможно през 90-те години, когато е писана книгата, детето е оставено с бащата, който решава да се разсее от проблемите, като приема работа в курортното градче на остров Уайт. Дейвид е нает да реновира Фортифут Фаус, старо имение, което собствениците искат да продадат и е взел аванс, с който ще може да си позволи да остане там през лятото. За жалост скоро мечтаната работа се оказва клопка – в къщата се чуват странни шумове, проблясват призрачни светлини, а нощем по коридорите й щъка странна плъхоподобна фигура…

Мастертън е в стихията си, докато отдава почит на Лъвкрафт, така както го е направил и в ‘The Wells of Hell”. Докато там обаче основен антагонист беше Ктхулу, тук на фокус е Йог-Содот, който действа с помощта на вещицата Кезия и нейният фамилиар Кафявия Дженкин, познати ни от “Съновидения във вещерския дом”. Но макар да цитира Лъвкрафт, който е характерен с умението си да те плаши с това, което не описва, Мастертън не страда от неговите скрупули и книгата изобилства както с втрещяващи сцени на насилие, така и с хард еротика, която обаче не е вкарана самоцелно, а играе ключова роля за сюжета. Резултатът е мощна книга на ужаса, която прочита класиката на нов глас и ще се хареса на читателите както на ХФЛ, така и на Греъм.

 

 

 

Оставете отговор