Power Rangers

Power_rangers_2017_reveal

В последно време стана нещо като неприятна традиция нищо, което излиза по кината да не ми харесва, да се муся на новите филми и винаги да съм кисел в ревюто. Затова за мен е удоволствие да кажа, че с Power Rangers, адаптацията на любимите детски сериали, направена за голям екран, не стана така 🙂 ОК, филмът има своите недостатъци, при това сериозни, но е направен със сърце и това личи – хваща тази затрогваща нишка, която отличава по-добрите фантастични произведения за деца от останалите, а накрая сипва и доволно добре направен екшън, за да си тръгне човек удовлетворен от киносалона.

Преди да продължа напред с ревюто, искам да отбележа, че аз не съм от заклетите фенове на поредицата, тъй като сериалчетата по телевизията се появиха по телевизията у нас в тийнейджърския ми период, когато за мен бе важно да отричам всичко детско. По-късно съм гледал части от тях, когато нямам какво друго да правя рано сутрин на почивка, но не съм запознат в детайли с митологията на вселената, а още по-малко с японските оригинали. Затова и гледах филма без да съм предубеден в една или друга посока – вече решил, че ще го харесам, защото виждам любими герои на голям екран или пък точно обратното, готов да бъда на ако и на въпреки заради всякаква разлика с ТВ първообраза. Надявах се на забавно приключение и го получих – дори с нещо малко, но важно в повече…

power-rangers

Историята на Power Rangers ни запознава с пет хлапета, всяко от които малко или много е сгафило в живота си. Джейсън, който става водач на групата е бил футболна звезда, но поради безкрайните си простотии е под домашен арест и го пускат само за училища. Били е аутист, с който всички се заяждат. Зак гледа болната си майка, но почти не се вясва на училище. Кимбърли го е играла готина и лоша, за да остане без приятелки. А Трини няма никакъв контакт със семейството. Съдбата обаче събира петимата на едно място. Преди милиони години на Земята се е водила битка за бъдещето й, от която са останали пет митични камъка, които даряват носителите си с различни сили. По една случайност, предопределена от съдбата, те попадат у изтърсаците и ги отвеждат в космически кораб, където те научават, че са придобили силите на Пауър Рейнджъри – могъщи бойци, които пазят живота от  злото. Ала злото също са се събудило под формата на вещица, която е предала рейнджърите в древността. Сега тя се готви да унищожи живота на земята – и да завладее вселената. А петимата хлапетии имат крайно ограничено време, в което трябва да овладеят силите си и да я спрат….

По-горе споменах, че въпреки ми хареса, Power Rangers има своите недостатъци. Ще започна с тях, за да мога да пристъпя към хубавата част на ревюто по-бързо. На първо място филмът губи две трети от времетраенето си в подготовка за действието и екшънът е оставен за накрая. Донякъде разбирам защо сценаристите са избрали този подход, но все пак останах малко разочарован от това, че нямаше повече битки с роботи и чудовища. Второ, някои от шегите и ситуациите във филма никак, ама никак не подхождат на филм предназначен за деца. И не, не говоря за загатнатата алтернативна сексуална ориентация на Трини, макар че е спорно доколкото тази тема трябва да се намеква в история с невръстна целева аудитория. Става дума за просташките шеги с издояване на бикове и изпратени голи селфита, които подхождат повече на филм за Тиквената глава, отколкото за Пауър Рейнджърите. За щастие те не са толкова чести и затова не успяват да развалят филма, защото той има достатъчно силни страни.

red

На първо време, всеки от героите е развит много добре. В нашата свръхполиткоректна епоха сме стигнали до момент, в който всеки нормален филм бива упрекван в пристрастия към белите и мъжките си герои, в резултат на което започва “положителна дискриминация”, в която ни обясняват колко по-добри са жените и представителите на малцинствата. Тук обаче екипът сценаристи се е постарал да развие добре абсолютно всичките си персонажи и развитието на характера на Били, черното момче аутист и на Джейсън, футболистът, провалил кариерата си, са еднакво силни. Нещо повече – всеки един от героите търпи същинска еволюция, за да отключи силите си на рейнджър, резултатът от което е, че зрителят им става съпричастен, радва се за успехите им и накрая се чувства удовлетворен, когато се появяват с готините костюми и огромните роботи. Точно тогава са и най-силните моменти, когато получаваме много добър екшън, който по нищо не отстъпва на “Трансформърс”, конкурентната поредица, с която “Пауър Рейнджърс” си позволяват да направят лека закачка. Злодейката също е добре направена, аз бих я представил още по-зловеща, но сигурно защото съм увреден от многото хоръри, които чета и гледам.

В крайна сметка резултатът от “Пауър Рейнджърс” е един много добър фантастичен филм, който ще ви трогне и въодушеви, точно както се полага на една истински хубава приказка. Гледайте смело!

Тагове:  

Оставете отговор