Persona 4

persona 4

Ревю на Д.Б.Д., гост-автор

„Persona 4: The Animation“ е аниме от 25 епизода, излъчвано в Япония между октомври 2011-та и март 2012-та година. Анимето е базирано на играта на Atlus за PlayStation 2 „Shin Megami Tensei: Persona 4“, която излиза през 2009-та година и става една от най-популярните части от поредицата „Shin Megami Tensei“. Поредицата всъщност е доста голяма, като включва и други анимета и игри, но подобно на „Final Fantasy“ и тук отделните части не са свързани по между си, макар и да имат някои общи елементи. Което ще рече, че спокойно може да си изгледате “Персона 4”, без да сте гледали “Персона 3” и т.н.

Историята ни оставя в компанията на Юу Наруками (Наруками, Юу) и неговите приятели. Наруками се мести в мъничкото градче Инаба, където трябва да остане за една година с чичо си и по-малката си братовчедка Нанако, като разбира се, трябва да посещава и местното училище. В училище Юу бързо се сприятелява с Йоске Ханамура, Чие Сатонака и Юкико Амаги. Малко след пристигането на Наруками, градчето е залято от вълна от мистериозни убийства през мъгливите дни. В същото време сред учениците се носи странен слух за „Среднощният канал“, който се появява при дъждовно време посред нощ и на него човек можел да види сродната си душа. След като решава да провери местните слухове и вижда първата жертва на убийствата, Юу започва да наблюдава „Среднощният канал“ и открива начин да пътува през телевизионният екран към друго измерение. Това друго измерение, разбира се, не се оказва особено безобидно, то се населява от недружелюбни „сенки“ както и от едно наподобяващо голямо плюшено мече създание на име Теди. Осъзнавайки връзката между убийствата и тайнственото измерение, Юу и приятелите му решават да решат случая, и да заловят мистериозния убиец. За да го постигнат обаче, те ще трябва да се изправят срещу собствените си сенки и да пробудят своите Персони, които да им помогнат в битката срещу мрака.

persona 4 2nd pic

Може би някой хора няма да се съгласят, но имам навика да сравнявам анимето с „Ю-Ги-О“, защото и в двете се призовават могъщи чудовища или воини от карти, и в двете има измерение на сенките, както и онези готини нещица за силата на приятелството, което прави главният герой силен и му помага да се изправи срещу всичко. Анимето има своите драматични моменти, които могат да ви накарат да пророните някоя сълза, но в същото време е фрашкано и с комични ситуации на които да се превивате от смях. “Персона 4” се концентрира много върху човешката психология и човешките взаимоотношения, и не спира да повтаря, че човек трябва се изправи срещу вътрешните си демони, а във връзките, които хората изграждат помежду си се крие огромна сила. Музиката в анимето също е на ниво. Не мога да кажа, че харесвам всяка песен, но пък с радост открих няколко добри попълнения за личната си колекция. Композитор на музиката към анимето всъщност е Шоджи Мегуро, който е и композитор на музиката към играта.

Разбира се, има и нещо, което не ми хареса. В анимето има известна липса на пояснения в сравнение с играта, което от една страна е разбираемо, защото самата игра е доста дълга, но пък от друга оставя зрителят в неведение за някои важни елементи за „Среднощният канал“, „Света в телевизора“ (света на сенките) и може би, що за сценки са тези в началото преди началните надписи на всеки епизод, и какви са онези двамцата – облечената в синьо жена и плешивеца с голям нос – които си се возят в шикозната лимузина и ви дърдорят разни неща. Но въпреки това, определено си заслужава човек да хвърли едно око на анимето. И ако съвсем случайно в един момент изпитвате огромно желание да крещите „персона“ без никакво обяснение, не винете мен за това. Та, докъде бях стигнал? О! Разбира се… Персона!

Тагове:  

Оставете отговор