Night Lords: The Omnibus (Warhammer 40 000)

night lords

Забравете обещанията за мир и разбирателство. В мрачното бъдеще на вселената има само война и вечни кланета, в които отеква смеха на тъмните богове.

Това е описанието, което белязва Warhammer 40 000, може би най-епичната фантастична вселена, измисляна някога, арена на бордови и компютърни игри, както и на десетки книги, по които, ако си спомняте, преди няколко години бях луднал. Това лято реших да се върна към старата си мания и прочетох събраната в един огромен том трилогия “Night Lords” от писателя Аарън Дембски-Баудън, автор на шедьовъра “The First Heretic”.

И този път той не ме разочарова, а вместо това представи наистина уникална история.

Нощните властелини са легион от космически пехотинци, биоподобрени супер войници, които някога са били най-страховити измежду всички бойци на безсмъртния Император, завладял човечеството, за да го съхрани в мрачния и враждебен космос. Цели светове и звездни системи са се предавали, вместо да се бият с тези противници, чието верую е, че мирът се постига с подчинение. Но от онези славни времена са изминали десет хилядолетия. Предводителят на властелините, примарх Конрад Курце, отдавна вече не е между живите, а чедата му са сред предателите, присъединили се към Ереста на Хорус. Сега те бродят из галактиката, пръснати на многобройни отреди, като се занимават с пиратство, грабежи и убийства, лъжейки самите себе си, че продължават вечната война срещу Императора на човечеството, който от сто века седи неподвижен на златния си трон.

Талос е един от тези пехотинци, жесток злодей, одирал живи деца пред родителите им, но със странно чувство за чест. Наречен Ловецът на души заради една конкретна душа, която е погубил според пророчеството на собствения си примарх, той сякаш единствен помни завета на Курце и изпитва еднакво презрение както към слугите на лъжливия Император, така и към братята си, потънали в Хаоса и допуснали да бъдат обсебени от демони. Такива са Възвишения – някога капитан Вандред и Узас, вечно ломотещ наричания за Кървавия бог и неговия Трон от Черепи. Но макар да не харесва другарите си, Талос е готов да умре за тях и очаква същото в замяна, когато се впуска в епохалните битки на 41-вото хилядолетие. Господарят на Войната Абадон подготвя нов удар срещу загниващия Империум и изпраща Нощните властелини срещу крепост на Механикума, охранявана от гигантски роботи. Пътешествие до Водовъртежа, което среща Извисения с Тирана на Червените корсари прераства в самоубийствена мисия, в която Талос замисля предателство. А старата битка с Ултрапехотинците на Робуте Гилиман продължава в среща с техни наследници, носещи същото тъпо упорство на вярност към Империума и несъкрушима воинска доблест.

И все пак най-опасният враг на Нощните властелини и техния пророк Талос, според които предсказания те се водят, не идва нито от събратята им, обладани от Хаоса, нито от дразнещо самодоволните праведници на Империума . Пътуващият свят Ултве, една от последните крепости на извънземната раса на елдарите, решава да елиминира Властелините и Талос персонално, така че да им попречи вмешателство в делата им за в бъдеще. И така предателите пехотинци ще се изправят срещу жива елфическа богиня…

В ръцете на правилния автор, книгите за Warhammer 40 000 са върхът, който военната фантастика може да предложи, а Дембски-Баудън е от най-добрите писатели на Черната библиотека, творческото подразделение на Games Workshop, създало бордовите игрите. В книгата ще видите върхови сражения от невероятен мащаб, епични дуели, заплетени интриги между почти безсмъртни герои. Ала най-силната страна на тази трилогия, състояща се от книгите Soul Hunter, Blood Reaver и Void Stalker не е в това, а в дръзкото предизвикателство, което отправя към читателя – да види историята през погледа на обективно отрицателен персонаж, да се научи да го разбира, дори да изпита емпатия към него, макар Дембски-Баудън често и болезнено да напомня, че въпреки храбростта и ценностите си, Талос е жесток масов убиец, способен по-често на подлост, отколкото на благородство. Това, че успява да те трогне със случващото се на такъв герои и събратята му, които са кой от кой по-брутален, е доказателство за талант, който ненатрапчиво те вади извън зоната ти на комфорт и те прави по-малко склонен да раздаваш категорични присъди.

Което, казват някои, е и най-важната роля на фантастиката като цяло. Дали това е така, няма да изсичам с ревюто си в камък, но определено не съжалявам, че прочетох през ваканцията си тези колкото мрачни, толкона и хубави книги.

Ревю на Александър Драганов

Тагове:  

Оставете отговор