Mortal Kombat vs DC Universe

Mortal Kombat vs DC Universe


Author: Darth Sparhawk
Date: 04.11.2011

Photobucket
След дългите серии, в които Стрийт Файтърите си биха със супергероите на „Марвел” и след любезното посещение на Дарт Вейдър и Йода в света на „Соул Калибър”, култовата поредица „Мортал Комбат” също си организира тупалка с по-известен франчайз и по-конкретно комиксовите супергерои на фирмата DC (разбирай Батман, Супермен, Флаш, Уондър Уоман и Зеления Фенер). На някой концепцията би се сторила incredibly cheesy, но всъщност чудесно пасва на вътрешната логика както на комиксовите истории, в които супергероите редовно се търкалят с някакви извънземни, така и на Мортал Комбат, където постоянно се налагат войни от отвъдни, подземни и неземни царства. В случая след поредната битка на Супермен и Дарксейд се отваря портал към света на Мортала и бойците оттам нахлуват във вселената на DC. Оттам работата на играча е да си избере страна и персонаж и да започне серия от „смъртоносни битки”, залогът в които е, ни повече, ни по-малко от съдбата на родния му свят.
Идеята меко казано е супер, тъй като в природата на момчетата (основни потребители на игри, в които основното действие е бясното тупане на противника като брашнен чувал) от малки е заложено да водят нелепи спорове от типа кой кого би набил ако се сблъскат малко пони и гумено мече примерно. В случая играта предлага вариант този спор да бъде решен с бясно натискане на клавишите по джойстиците на вашия Х Бокс 360 или Сони PS2 и понеже не сме 90-те години предлага няколко варианта на схватки. Най-чистата естествено е аркадата. В нея си избираш герой – може и на DC, може и от Мортала – и тръгваш да се бориш с другите герои в серия дуели, докато най-накрая стигнеш boss-а на играта или, както един приятел на времето казваше, „шефа на кенефа”. В случая това е енигматичния Дарк Кан, хибрид (като чуете тая дума, да знаете, че нищо хубаво няма да последва) между Шао Кан и Дарксейд (респективно, „шефовете на кенефите” в МК и ДС). По пътя към него избираш дали да минеш само през ДС герои, само през морталски или „мешана скара”, като третият вариант, естествено е най-забавен. Битките, които минаваш са издържани в най-добрите традиции на играта – кърви и тухли хвърчат при ударите, разменят се шутове и шамари, кой където свари, различните персонажи включват своите безбройни свръхестествени умения – кой рипа, кой е много бърз, кой пуска лазери, огньове или просто те стреля. Освен това има вариант да метнеш някой от тераската, на която се биете, да скочиш върху него и да почнеш да го тупаш. Рискът от това е, че той може да те обърне във въздуха и на свой ред да ти избие зъбите. Другият вариант е да хванеш противника и с него да почнеш да разбиваш стени – също ефектно. Ако някой е особено чувствителен, може и да изключи кръвта, but where’s the fun in that?
Photobucket
Освен на аркада, може да играете и Story-то ни играта, като в зависимост на страната, която вземете (МК или ДС), героите отсреща ви се виждат лоши. Сторито е разделено на глави, през които минаваш, след като се налагаш с групи враждебни герои, както от своите, така и от чуждите. Има и вариант комбо челъндж, при който целта е да направиш нещо ужасно на противника с комбинации от бутони, а за новаците има practice mode, в който да изваят уменията си – а това определено ще им е нужно, дори да играят на „Много лесно”-то ниво, което всъщност от един момент нататък също си става зор.
Къде са плюсовете на играта? Освен, че дава възможност да отговориш на сложни ребуси от типа на „кой ще бие ако се бият Батман и Скорпион, Супермен и Шао Кан, Флаш и Суб Зеро, Соня и Жената Котка и прочее” трябва да се каже, че графиката си е на добро ниво. Не е на „ОМГ влюбен съм в героите/героините” ниво като „Соул Калибър ІV” или последните два Теккена, но си изглежда повече от прилично. В стилистиката на играта, всички изглеждат мрачни и сериозни, като махмурлии в селска кръчма – дори лъскавите супергерои. Това обаче придава повече „бедес feel” на играта и не е чак такъв сериозен недостатък. Освен графиките, похвали заслужава и боят, който е многообразен и забавен. Не са за пропускане и дежурните фаталити, бруталити и прочее завършващи удари, които човек би могъл да направи, поне ако е бърз с клавишите. И накрая, не на последно място, героите са супер. Да се биеш с Батман – awesome! Да фърчиш наляво-надясно с Флаш, да пускаш зелени енергии като Фенерчо, да бъдеш зъл маниак с Жокера или просто супер със Супермен си е безценно, не е за изхвърляне да пробваш и традиционните за МК нинджи като Скорпион и Суб-зеро (за Лю Канг не мога да кажа. Не играя с него. Никога). Разбира се, има и доста герои, които не съм споменал – но поне споменах любимците си xD.
Къде са минусите? На първо място, в управлението. Авторите на играта са направили нещо интересно с бутоните, щото като ръчнеш с едно копче геройчето ти веднъж прави едно, а после нещо съвсем друго, което хвърля геймърът в джаза и прави персонажа му на пихтия под юмруците на опонента. С непредвидимо управление, играта в един момент става и доста трудна, дори на уж много лесното ниво. Всичко си тръгва като по вода, биеш противниците като тъпан на първомайска манифестация и внезапно, без никакво предупреждение, някой идва и те смазва, което действа обезкуражаващо. При други игри, като „Теккен”, превъртането също е мисия невъзможна, но преходът от слаби към силни герои е плавен, докато в MK vs DCU идва ненадейно. Държа да отбележа, че аз съм кьопав геймър и не съм атестат доколко една игра е лесна или трудна, но определено не съм срещал подобни проблеми в “Mortal Kombat: Deception” примерно. Третият и вече непростим грях на игрицата са ограничените варианти за тупалка. На практика играчът няма друг вариант за бой освен стори и аркада, освен да покани приятел за другия джойстик. Така не можеш да си нагласяваш мачове между герои, битката между които ти е интересна (примерно Batman vs Joker или Superman vs Flash), а трябва да чакаш компютъра да ти ги пусне след не-знам-си колко мача. Това е голям недостатък и за мен напълно необясним – в малко по-стария „Соул Калибър ІV” тази опция си я има, същото важи и за вече древната „Гилти Гиър Х”.
След като казах плюсовете и минусите на Mortal Kombat vs DC Universe идва мигът на истината – трябва да произнеса окончателната присъда. Тази игра добра ли е, или не? Отговорът е „по-скоро да”, тъй като е забавна за игра и по-опитен геймър вероятно би преодолял конфузното управление и небалансираната трудност. За нормално фенче, което иска да разпусне обаче, играта може и да нагарча и затова бих казал, че тя определено е по-слабо предложение от моята любимка Soul Calibur IV.
Photobucket

 

Оставете отговор